Родена магьосница

— Момчета, чухте ли? Моят Уагит вече е барон! — засмя се Скалън.

После тупна Уагит по гърба и тикна нова чаша с ром в ръката му. Мъжете в претъпкания хан в Карис се захилиха на Уагит и взеха да го поздравяват.

Уагит помнеше ездата на кралския кон. Помнеше и че го направиха рицар. Беше по-хубаво от сън.

Той затвори очи и си обеща да запомни тези неща. Но му беше трудно. Винаги забравяше всичко. Предната нощ си беше обещал да запомни как убива хали, но спомените му вече изгасваха. Можеше да си спомни само как убива две или три. Знаеше, че е убил девет, само защото всички му го казваха.

— Недей да мижиш в нея — айде, изпий я веднага — ревна Скалън. — Щом ще си барон, ще трябва да се научиш да държиш пиячката в нещо по-непромокаемо от шепата си.

Всички се смееха и тупаха Уагит по гърба. Навеждаха се толкова близо, че усещаше дъха им. Той удари голяма глътка. Ромът опари гърлото му. Това парене не му харесваше, но обичаше да се напива. Единственият проблем беше, че когато се напиеше, винаги се събуждаше с празна кесия.

А единственият начин да си я опази беше като я даде на Скалън. Той щеше да му я пази добре.

— Можете ли да повярвате? — викаше Скалън на тълпата. — Уагит е барон! Ще има къщи и земи, и толкова тежки торби с пари, че и той няма да може да ги влачи насам-натам.

Лъгби, един приятел, който работеше в мините в Силвърдейл с Уагит и Скалън, рече:

— Е, ти сигурно ще си до него да му помагаш.

Скалън се засмя. Беше едър и брадат и когато се смееше, от устата му хвърчаха слюнки.

— Че кой е най-добрият му приятел? Сега ще му трябва иконом. Кой е по-добър от мене?

— Общо взето, всеки друг — изломоти Лъгби.

Скалън го изгледа на кръв. Лъгби беше старец, с парализиран от вечното превиване в мината гръб. Уагит никога не беше виждал Скалън толкова бесен.

— Ти да мълчиш — изръмжа заканително Скалън. — Да мълчиш, че да не ти резна езичето.

Посегна и стисна с месестия си юмрук дръжката на дългия нож на колана си. Лъгби се отдръпна и в бледите му очи се изписа страх.

В гостилницата настъпи тишина. Мъжете се заотдръпваха от двамата, а Уагит се зачуди какво става. Защо Скалън беше толкова побеснял, че да иска да убива? Беше го виждал да бие мнозина, но никога не го беше виждал да убива.

— Аз… — Очите на Лъгби зашариха из гостилницата. — Мойте уважения. Само мислех, че щом ти ще си му икономът, сигурно ще ти трябва някой свестен човек за кухнята.