Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Надявам се да оправдая доверието — каза Джерард.
— Е, както си се убедил при многобройните мисии, можеш да разчиташ на помощ от партньорите ни.
— Да, като ме пращаше да пътувам, Президентът работеше срещу себе си.
Маден пак се загледа втренчено надолу.
— Има ли нещо друго? — попита Джерард.
— Страхувам се, че да.
— Какво?
— Имаме изтичане на информация.
Въпреки загара, лицето на Джерард пребледня.
— Сериозно ли е? Защо не ми каза по-рано? Може би трябва да отложим…
— Мисля, че не се налага. Още не. Не исках да те тревожа, защото смятах, че нещата са уредени. Но не са. Сега трябва да ти кажа, в случай че възникне нужда от твоята помощ.
— Какъв тип изтичане? — настоя Джерард.
— Вече ти казах, че накрая намерихме онзи предател.
— Помня. Но ти ме увери, че сте го ликвидирали.
— Той се е запознал с една жена. Кратко познанство, нищо особено. Нашият екип не му беше обърнал внимание, но тя прояви неочакван интерес след смъртта му. Отишла в полицията и разпознала някак си овъгленото тяло. По данните, които съобщила, един детектив от отдел „Издирване“ на нюйоркската полиция открил жилището му и я завел там. След посещението тя предала снимки за проявяване. Естествено, нашият екип трябвало да ги провери. Опитали се да ги вземат, но не успели. Тогава решили да претърсят жилището на предателя.
— Защо не са го направили по-рано? — ядоса се Джерард.
— Признават, че са пропуснали. Предателят се бил замаскирал така грижливо, че не очаквали да пази нещо от предишния си живот у дома.
— Значи е имало нещо?
— В спалнята му. — Маден проговори с усилие. — Намерили един олтар.
Джерард ахна.
— Те взели барелефа и опожарили жилището.
— Ами жената със снимките?
— Миналата нощ се опитали да разрешат и този проблем.
— Опитали?
— Безуспешно. Междувременно тя разказала на Брайън Хамилтън и…
— Хамилтън? Той пък какво общо има? Нали загина миналата нощ!
— Каква връзка има с жената? Не съм ти казал още най-лошото. Името й е Тереза Дрейк.
— Тес?
— Дъщерята на Ремингтън Дрейк. Вчера вечерта отишла при майка си в Александрия, за да използва старите връзки на баща си и да научи нещо за предателя. По нейна молба Хамилтън беше тръгнал към директора на ФБР. Но нашите успели да го спрат.
Джерард подскочи.
— Ние сме убили Брайън Хамилтън?
— Екипът направи всичко възможно да убие и жената. Пожарът миналата нощ — сигурно си чул. Но Тес Дрейк се измъкнала. Не знаем къде е, но без съмнение тя представлява заплаха за нас. Затова те информирам. И така имаш достатъчно причини да се тревожиш, а беше близък и с баща й.
— Познавах го доста добре.
— Тя може да потърси помощ от теб.
— Разбирам.
— Може и да не се стигне до това. Вече имаме план как да я намерим. Чрез онзи детектив, който й помагаше. Но нямам време да ти обяснявам. — Край корта вече приближаваха следващите тенисисти. — Задържахме се доста. Не трябва да привличаме вниманието. Ако не ни попречи нещо, ще те видя другата седмица.
— Господ да те благослови.
— И теб. Естествено, ще ми съобщиш, ако жената те потърси…
Джерард кимна мрачно. Те си тръгнаха от корта, като отново си върнаха вида за пред обществото. Размениха няколко учтиви думи с чакащите за корта и влязоха в сградата.
— Окото ти се влошава — забеляза Маден.
— Да, трябва да направя нещо. — Джерард влезе в помещението с душовете като с облекчение забеляза, че е празно. Разгледа зачервеното си око в огледалото и внимателно извади контактната леща, за да го изплакне с вода. Всички знаеха, че очите му са сини, но под контактните лещи, които носеше не за корекция на зрението, а за маскировка, ирисите му бяха сиви.
— Търсила ме е жена и ти не си я питал за номера? — Крейг беше останал без дъх от тичането към службата.
— Чакай, тя затвори преди да успея да я попитам. Даже не си каза името. Откъде знаеш, може изобщо да не е била Тес Дрейк.
— Може да не е била! Аз трябва да знам!
— Направи ми услуга, ако обичаш. Спри да викаш. Заболя ме главата. По-добре ми кажи какво става.
— Добра идея — намеси се плътен глас. — И аз искам да знам същото.
Те се обърнаха към вратата на кабинета, откъдето капитан Малори, набит мъж около четиридесетте, надничаше към тях над смъкнатите на носа очила. Беше по риза с навити ръкави.
— Доколкото знам, още си в този отдел — обърна се той към Крейг. — Ще ти бъда много благодарен, а и шефът, и данъкоплатците също, ако идваш навреме на работа. — Гласът му стана още по сърдит. — Когато изобщо идваш. Половината от тази седмица изобщо нямам представа къде ходиш и с какво се занимаваш. Каква е тая история с полицията в Александрия? Обаждаха се да проверят дали някой не им се представя за детектив от Градското полицейско управление на Ню Йорк. Ти! Миналата нощ там са станали няколко убийства. В заможен район. Какво знаеш за тях?