Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Крейг преглътна вторачен и бавно се свлече на един стол. Въпреки кашлицата, съжаляваше, че беше оставил цигарите.
— Чакам, Крейг. Какво става?
— Във вторник… — Крейг се поколеба. Опитваше се да сложи в ред мислите си. — Една жена ме посети…
За десетина минути той изложи всичко: за моргата, парка „Карл Шурц“, жилището на Джоузеф Мартин. Завърши с неочакваното пътуване на Тес до Александрия и новините, които беше чул по радиото.
Лицето на капитан Малори издаваше недоволство.
— Поправи ме, ако греша. На вратата пише „Издирване“, нали? Щом тялото е идентифицирано, случаят вече не е наша грижа, а на отдел „Убийства“. Защо, по дяволите, още се занимаваш с него?
— Аз им го прехвърлих. Информирах ги.
— Не отговори на въпроса ми! Защо още…
— Заради жената — Крейг почувства как бузите му пламват.
— Какво заради жената? — настоя Малори.
— Това е личен въпрос.
— Вече не е. Щом съм замесен, въпросът е служебен!
— Исках да продължа да се срещам с нея.
— Да не си се влюбил? И всичко това от вторник насам? Исусе! Трябва да е много хубава — Малори махна ядосано с ръка. — Крейг, помниш ли едно от правилата, които ти набиваха непрекъснато в полицейската академия? Не се забърквай с клиенти. Това винаги води до фалове. Грешки. Пълна глупост!
— Да не мислиш, че можех да избирам. Че съм си казал: „Защо не направиш някоя глупост, Крейг, например да се влюбиш в тази жена“? Беше неочаквано! Изобщо не можех да се съпротивлявам!
Малори поклати глава.
— Бедни, бедни братко. Добре. Значи си имаме проблем. Хубаво. Ще трябва да се обадиш в Александрия и да им кажеш всичко, което знаеш.
— Не мисля, че е добра идея. Поне засега.
— Това е заповед!
— Слушай, ако тя е все още жива… преди малко някой се обадил на Тони и мисля, че е била тя… значи се крие. Преследват я. Като съобщя на полицията в Александрия, те ще започнат да я търсят, а нейните преследвачи ще подслушват полицейските радиотелефони. В момента, в който открият къде е, ще направят всичко възможно да се доберат до нея първи.
— Стига си мислил за нея като гадже, Крейг! Мисли като полицай! Трябва да я предпазим!
— Мисля точно като полицай. Знаеш го много добре. Колкото и да се стараят от полицията в Александрия, могат да гарантират живота й колкото и ние. Ако някой толкова много иска да те убие… от пожара нощес се вижда, че тези хора не си поплюват… нищо не може да ги спре.
— Но ти мислиш, че можеш?
— Почакай — каза Крейг. — Това, което става, не прилича на нищо досега. Тези хора са жестоки. Те са организирани. Не се спират пред нищо. И обичат да си играят с огън. Не знам защо искат да я убият… може заради нещо, което знае… но вече показаха, че няма да пожалят никого, за да се доберат до нея. Щом излезе от скривалището си и се обади в полицията в Александрия, ще се разчуе и я смятай за мъртва. Мисля, че вече го е съобразила. Това обяснява защо избягва полицията.
— Теоретизираш.
— Не. Иначе нямаше да ти се обаждат да питат какво знам аз.
— Добре. Може и да си прав. Но трябва да им се обадиш. Да им обясниш какво става според теб. Иначе ще те обвинят за укриване на информация в углавно престъпление — знаеш как наказват за това. Общо взето не си лошо момче, но не си ми чак толкова мил, че да те посещавам в затвора. Хайде, хващай телефона.
— Не, чакай. Моля те. Само няколко минути.
— На какво се надяваш? Че тя ще се обади на теб!
— Да. Тогава може би ще знам какво да кажа на полицията в Александрия. Тя ми вярва. Може би ще измислим как да я спасим.
Телефонът пред Тони иззвъня. Преди Крейг да скочи и посегне, Тони го беше вдигнал.
— „Издирване“… Една минута — той протегна слушалката към Крейг.
— Тя ли е?
— Не. Полицията в Александрия.
Крейг застина на място.
В този момент зазвъня другият телефон и капитан Малори вдигна слушалката.
— „Издирване“. Да, представете си. Ей сега.
Крейг гледаше объркан ту едната, ту другата слушалка.
— Дръж този — каза Малори. — Жена е и като че ли има страшна нужда от помощ.
Крейг се хвърли към телефона.
— Тес, ти ли си?
При звука на гласа му Тес почувства, че краката й се подкосяват. Най-после!
Откакто беше изкарала нервно на заден ход черното порше 911 от гаража на госпожа Кодил, Тес се чувстваше напълно незащитена. С разтреперана ръка сменяше скоростите, докато се измъкваше от луксозното предградие.