![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
Те знаели, че когато дойдат дъждовете, това е знак.
Когато дъждовете свършат, това е знак.
Когато духне вятър, това е знак.
Когато вятърът спре, това е знак.
Когато на земята се роди в полунощ коза с три глави, това е знак.
Когато на земята по някое време следобяд се раждало напълно нормална котка или прасе без изобщо никакви усложнения по рождение или просто дете с чип нос, това също било разглеждано като знак.
Така че изобщо нямало съмнение, че появата на нова звезда в небето е знак за особено грандиозна заповед.
И всеки нов знак потвърждавал същото нещо — че Принцовете от Равнините и Туземците от Студените хълмови склонове отново ще се избиват.
Това само по себе си нямало да бъде толкова лошо, само че Принцовете от Равнините и Туземците от Студените хълмови склонове винаги избирали да се избиват в Горите и винаги тези, за които ставало лошо от тези действия, били Обитателите на Горите, въпреки че откакто се помнели, те нямали нищо общо с другите.
И понякога след някои от най-големите жестокости Обитателите на Горите пращали парламентьор — или при водача на Принцовете или при водача на Туземците — който да помоли да му бъде обяснена причината за това нетолерантно отношение.
И водачът, който и да бил, отвеждал парламентьора настрана и му обяснявал Причината бавно и внимателно, и с голямо внимание на дребните детайли.
И ужасното нещо било, че това било много добро обяснение. То било много ясно и много грубо. Парламентьорът увесвал глава и чувствувал тъжно и глупаво, че не разбира колко грубо и сложно място е света и какви трудности и парадокси предизвиква желанието на някой да живее в него.
— Сега разбираш ли? — казвал водачът.
Парламентьорът кимал глупаво.
— И виждаш ли, че трябва да има такива битки?
Друго глупаво кимване.
— И защо трябва да се провеждат точно в гората и защо е в интерес на всички да участвуват, и Обитателите на Гората също да участвуват?
— Хм…
— В дългия бяг.
— Хм, да.
И пратеникът разбирал Причината и се връщал при своя народ в гората. Но докато стигнел до тях, докато вървял през гората и между дърветата той усещал, че всичко, което си спомня от Причината, е колко ужасно ясни са били доводите. Не можел да си спомни обаче какви всъщност били те.
И това, разбира се, било голямо удобство, когато след това Принцовете и Туземците идвали, изсичайки и прогаряйки своя път през гората, като убивали всеки Горски обитател.
Прак спря и патетични въздъхна.
— Аз бях пратеникът — каза той, — който след битките беше запратен на вашия кораб, което беше много свирепо. Много от нашите хора умряха. Мислех, че ще занеса Причината обратно. Отидох и водача на Принцовете ми я каза, но по обратния път тя се изплъзна и се стопи в мозъка ми като сняг на слънце. Това беше преди много години и оттогава се случиха много неща.
Той погледна Артър и отново се изкикоти много любезно.
— Има още едно нещо, което мога да си спомня от наркотика на истината освен жабите, и това е последното послание на Бог към създаденото от него. Искате ли да го чуете?
За момент те не знаеха дали той говори сериозно.
— Вярно е — каза той. — Наистина. Искам да го кажа.
Гръдният му кош слабо се издигна и той се пребори за глътка въздух. Главата му леко увисна.
— Не бях много очарован от него, когато за пръв път разбрах какво е то — каза той, — но сега се замислям колко очарован съм бил от Причината на Принцовете и колко скоро след това изобщо не можех да си я спомня; мисля, че можеше да бъде малко пополезно. Искате ли да знаете какво е? Искате ли?
Те кимнаха глупаво.
— Обзалагам се, че искате. Ако се интересувате, предполагам, че ще отидете и ще видите. Написано е с тридесетфутови огнени букви на върха на планините Куентулус Куазгар в земите на Севорбюпстри на планетата Прелиумтарн, третата от системата на слънцето Зарсс в Галактически сектор QQ7 Активно J Гама. Охранява се от Ладжестичната Вантраковина от Лоб.
След това съобщение се възцари дълга тишина, която накрая беше нарушена от Артър.
— Съжалявам, къде? — попита той.
— Написано е — повтори Прак, — с тридесетфутови огнени букви на върха на планините Куентулус Куазгар в земите на Севорбюпстри на планетата Прелиумтарн, третата от…
— Пардон — отново каза Артър, — кои планини?
— Планините Куентулус Куазгер в земите на Севорбюпстри на планетата…