Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Разказът е съзвучен с митовете за бан-али — каза Коуве. — За тях се твърди, че могат да подчинят самата джунгла на волята си.
— Какво обаче е могло да излезе от реката и да избие всички тези хора? — попита Кели.
— Не мога дори да си представя — отвърна Коуве и бавно поклати глава.
До вратата се разнесе шум, който привлече вниманието им. Сержант Костос влезе, като влачеше зад себе си импровизирана шейна. Върху нея лежеше тялото на един от убитите.
Шаманът нададе пронизителен писък.
Натан се извърна.
Индианецът с разширени от ужас очи се отдръпна.
— Не водете този прокълнат тук! Ще разгневите бан-али. Йоргенсен се опита да удържи човека, но индианецът, макар и възрастен, бе жилав. Измъкна се от прегръдката на рейнджъра, отиде в едно от индивидуалните жилищни помещения и като използва една люлка като стъпало, се покатери върху покрива на постройката.
Един от войниците насочи пушката си към него.
— Не стреляйте! — извика Натан.
— Отмести пушката си, ефрейторе — изкомандва Уоксмън. Шаманът се качи на покрива и се обърна към тях.
— Мъртъвците принадлежат на бан-али! Те ще дойдат и ще си приберат своето!
След тези заключителни думи шаманът скочи от покрива и се скри в джунглата.
— Доведете го тук — нареди Уоксмън на двама войници.
— Няма да го открият — увери го Коуве. — Както е уплашен, направо ще потъне в джунглата.
Думите на професора се оказаха верни. Никой не го видя повече. Започна да се стъмва и Кели се отдалечи в единия край на постройката, като се опита да разбере какво бе причинило смъртта на човека. Натан отведе Уоксмън и Франк до дървото, върху което Джерълд Кларк бе оставил послание.
— Навярно е изписал тези знаци, преди да го пленят — предположи Франк. — Наистина ужасно нещо. Бил е съвсем близо до цивилизацията, а е бил заловен и държан в плен почти три месеца.
Завърнаха се в селището и групата се зае с подготовката на нощувката: наклаждане на огньове, готвене на храна, разпределение на караулите. Решиха през следващия ден да се отклонят от реката и да предприемат пътешествие по суша, като се движат по следите на Кларк.
Когато слънцето залезе и бе приготвена вечеря от риба и ориз, Кели най-после напусна своята импровизирана морга, Отпусна се в сгъваем стол, след дълга и уморена въздишка втренчи поглед в пламъците и започна да съобщава заключението си:
— Доколкото мога да преценя, бил е отровен от нещо. Открих следи от смърт в резултат на гърчове. Прехапал си е езика. Има признаци на сковаване на гръбначния стълб и крайниците.
— Какво го е отровило? — запита Франк.
— Би трябвало да разполагам с токсикологична лаборатория, за да идентифицирам отровата. Дори не мога да кажа как е била въведена в организма. Може би с отровно копие или стрела. Тялото бе твърде увредено от лешоядите, за да мога да кажа нещо по-определено.
Натан продължи да слуша разговорите, докато наблюдаваше залеза. Спомни си думите на избягалия шаман: „Те ще дойдат и ще си приберат своето.“ Опита се да потърси връзка между клането и болестта, разпространяваща се тук и в САЩ. През цялото време не можеше да се освободи от неприятното чувство, че времето им изтича.
9.
Нощно нападение
14 август, 00:18 ч.
Амазонската джунгла
Кели се събуди от кошмар и се замята в люлката си. Не можа да си спомни подробностите от съня си, освен че в него имаше много трупове и преследване. Погледна светещия циферблат на ръчния си часовник. Бе малко след полунощ.
Повечето хора около нея бяха заспали. Един войник бе застанал до огъня, а друг бе на пост до вратата на постройката. Кели знаеше, че други двама обикалят около нея. Останалите също си почиваха след дългия ужасен ден.
Не се учуди от това, че сънува кошмари, след като през деня се бе нагледала на трупове и после аутопсира един от тях. Всички членове на експедицията бяха напрегнати. Сякаш това не бе достатъчно, не преставаше да се тревожи за съдбата на семейството си във Вирджиния. Подсъзнанието й бе достатъчно обременено, за да наруши съня и.
Вечерната информация от САЩ не бе по-ободряваща от предишната. В Америка бяха регистрирани още дванайсет случая и три смърти — на две деца и възрастна жена от Палм Бийч. Тук, в долината на Амазонка, болестта и смъртта бяха започнали да се разпространяват със скоростта на пожар в суха прерия. Хората се барикадираха в домовете си или напускаха градовете. По улиците на Манаус изгаряха трупове на улицата.