Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Майка й съобщи, че засега нямаше пострадали сред членовете на екипа в института. Бе обаче твърде рано да се каже, че са вън от опасност. Според най-новите данни, събрани главно от долината на Амазония, където имаше регистрирани най-много случаи, инкубационният период можеше да има продължителност от три до седем дни. Продължителността зависеше най-вече от началното здравословно състояние на жертвите. По-зле хранените деца, отгоре на това страдащи от паразити, по-лесно се разболяваха.
Що се отнася до самия причинител на заболяването, установи се, че не е бактерия. Продължаваха вирусологичните изследвания. Причинителят обаче не бе установен.
Отгоре на това имаше и по-лоши новини. Майка й бе пребледняла, когато ги съобщаваше:
— Установи се с положителност, че се предава по въздушен път. Не е задължителен физически контакт.
Кели знаеше какво означава това. Разпространението на такива патогени се поставяше под контрол най-трудно. А и при тази смъртност…
— Имаме само една надежда — бе приключила майка й. — Трябва да се открие средство за лечение…
Кели взе манерката си и отпи голяма глътка. Приседна в люлката и си даде сметка, че скоро няма да може да заспи. Безшумно слезе на земята.
Часовоят до огъня забеляза движението й и се обърна към нея. Тя бе все още в дрехите, които носеше вчера: сива тениска и кафяви панталони. Направо се спусна в обувките си. Посочи входа. Даде да се разбере, че иска малко да се пораздвижи, без обаче да смущава другите. Рейнджърът кимна с разбиране.
Кели тихо отиде до изхода на постройката. Излезе навън и установи, че там е на пост редник Карера.
— Искам да изляза за малко на чист въздух — прошепна Кели.
— Не си само ти — каза и рейнджърката и й посочи с оръжието си реката.
Кели забеляза там фигура, застанала на пътеката на няколко метра от реката. По силуета и разбра, че това е Натан Ранд. Бе сам, ако се изключеха двама рейнджъри, заели позиция нагоре по реката. Бяха запалили джобните си фенери и лесно се забелязваха.
— Стой на безопасно разстояние от реката — предупреди я редник Карера. — Нямахме достатъчно сензори, за да се обезопасим и откъм нея.
— Ще внимавам — отвърна Кели. Добре си спомняше случилото се с ефрейтор Де Мартини.
Тръгна по пътеката и се вслуша в жуженето на скакалците, придружено от тихото крякане на безброй жаби. Това бяха мирни звуци. В далечината светулки изписваха изящни светещи фигури над водата.
Усамотилият се биолог чу приближаването на Кели. Натан се обърна. От устните му се подаваше цигара. Връхчето й приличаше на червена искрица.
— Не знаех, че пушиш — заговори го Кели. Спря до него и втренчи поглед в реката.
— Не пуша. — Той изпусна дълга струя дим от устата си. — Поне, не много. Изпросих я от ефрейтор Конджър. Не бях запалвал цигара от четири или пет години. Нуждаех се обаче от някаква причина, за да изляза навън. Не ме свърташе на едно място.
— Напълно те разбирам. И аз излязох уж да подишам чист въздух — обясни тя и протегна ръка.
Той й подаде цигарата.
Тя всмукна дълбоко дим и после го издиша. Това малко я поотпусна.
— Няма нищо по-хубаво от чистия въздух. — Кели му върла цигарата.
Той дръпна от цигарата за последен път, после я хвърли на земята и разтри с крак.
— Цигарите могат да те убият — каза.
И двамата замълчаха, докато реката продължаваше да тече тихо покрай тях. Двойка прилепи прелетя над повърхността и в търсене на риби. Чу се тъжна птича песен.
— Нищо няма да и се случи — каза най-после Натан. Изрече тези думи тихо, почти като шепот.
— Какво?
— Говоря за Джеси. За дъщеря ти. Нищо няма да и се случи.
Изненадана от тези думи, Кели не съобрази веднага как да реагира.
— Извинявай — промърмори Натан. — Май си пъхам носа в чужди работи.
— Ни най-малко… Благодаря ти. Просто не знаех, че страховете ми са така видими.
— Може да си и велика лекарка, но първо си майка. Кели замълча за миг, преди да продължи с тих глас:
— Става дума за нещо повече. Джеси е единственото ми дете. Друго няма да имам.
— Какво искаш да кажеш?
Кели така и не можа да си обясни защо обсъжда всичко това с Натан. После установи, че й става по-леко, когато изразява страховете си гласно.
— Когато раждах Джеси, получиха се усложнения… Наложи се спешна хирургична намеса. Казаха ми, че няма да мога да имам повече деца.
— Извинявай.
В отговор тя се усмихна уморено.
— Всичко това се случи много отдавна. Успях да се примиря с тази мисъл. Сега обаче когато и Джеси е застрашена…
Натан въздъхна и седна върху едно паднало дърво.
— Разбирам те. Ето те тук, в джунглата. Тревожиш се за някого, когото много обичаш и в същото време трябва да продължиш работата си, да бъдеш силна.