Египетската тайна на Наполеон

Тайните служби на Марко VIII, много по-мудни от тези на френския нашественик и по-нерешителни от тези на мамелюкския противник, заработиха с пълна сила след пожара в коптската библиотека. Отец Филип — мъж на шейсетина години, с жълтеникаво и недоверчиво лице, нисък на ръст и с плоско чело, не бе разполагал никога с толкова правомощия при провеждането на вътрешно разследване.

Филип не се ползваше с добро име в църковните среди. Отговаряше за сигурността на патриаршията и често се оказваше принуден да използва силови методи, за да потушава проблеми — дори такива, свързани с църковната политика. Извън тези среди имаше съмнителната чест да бъде единственият копт, за чиято глава неколцина мюсюлмански лидери бяха обявили награда, особено след като се разбра, че е използвал влиянието си върху французите, за да ги предупреди и така да осуети няколко опита за преврат срещу Наполеон.

Марко VIII му имаше доверие, но до това лято брат Филип нямаше представа колко голямо беше то. В действителност Светият отец никога не бе уточнявал някоя от задачите му толкова прецизно, както тази. Новото му поръчение беше да изясни фактите около смъртта на Чирило от Болоня и да разпореди задържането на предполагаемите му убийци, преди това да са направили французите.

След като прие нарежданията на патриарха, Филип потри жълтеникавите си ръце с видимо задоволство: тези заповеди го превръщаха в един от най-могъщите мъже в общността. За първи път в трийсетгодишната си служба разполагаше с картбланш — и то във всяко отношение, — за да стигне до дъното на тази обезпокоителна мистерия.

Скоро разбра, че Марко VIII не мислеше за друго, освен за престъплението. Искаше да се увери, че убийците не са имали достъп до загубената книга на свети Марко, нито са предали съдържанието й на трети лица. Въпреки уверенията на помощника на покойника — Такла, че нито той, нито учителят му някога са говорили с хора извън ръководството на Коптската църква и че единственото копие е притежание на патриарха, както Марко, така и съветниците му искаха да бъдат напълно сигурни.

Беше загадка и неразбираемата фраза от Евангелието на Йоан, написана на една от стените на библиотеката: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“. Защо би я написал Чирило? Или може би не е бил той, а палачът му, в акт на безгранична жестокост?

Патриархът услужливо предаде на отец Филип цялата документация по случая и заедно с нея — някои следи, които бяха решаващи за напредъка на работата му. Повери му спасената от пожара в библиотеката Библия, чиито полета се оказаха изпъстрени с бележки. „Изследвайте я внимателно заповяда му той, — тъй като чрез нея ще установите над какво е работел отец Чирило, преди да изчезне“. Също така го призова да проведе допълнително разследване и да установи дали в Кайро или в околностите на Хелиополис все още съществува фамилия на име Бен Рашид, занимаваща се с търговия с платове. Това име беше свързано със скъпоценния текст на евангелиста и фигурираше в превода на болонския монах.