Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Надигна бутилката, за да отпие още една глътка, но ръката му замръзна във въздуха и целият се напрегна. Тя идваше. По дяволите, силното й мъркане се чуваше през стените. Погледът му се закова в отворените врати, а ръката му стисна здраво стъклото. Обикновено не го безпокоеше. На няколко пъти се натъкваше на нея, но тя само го гледаше с огромните си златисти очи.
И този път не направи изключение. Настани се на задните си лапи на прага и втренчи немигащия си поглед в него. Не направи опит да влезе в стаята и Ейнджъл си отдъхна.
— Умно момиче — кимна й той. — След онези следи от зъби, които открих върху ботушите си, съм твоят най-лош враг. Само си дръж…
С няколко скока Марабел се намери до краката му, подуши ги няколко пъти, след което се пльосна на пода, сгушила се до тях. Голямата й лапа леко се подпря върху глезена на Ейнджъл, сякаш искаше да го задържи да не мърда. Разбира се, това бе последното, което би му хрумнало.
— Ако започнеш да си чистиш зъбите в краката ми, ще те застрелям — предупреди пантерата той.
Тя не погледна в посока на гласа му, а започна да трие муцуната си в ръба на единия ботуш. Ейнджъл не се протегна за револвера си.
— По дяволите, ти си не по-малко лоша от господарката си. Не знаеш кога да спреш.
Пантерата продължаваше да мърка доволно. Ейнджъл я наблюдаваше отблизо и дяволите да го вземат, ако зъбите й не стържеха отгоре по ботуша му. Младият мъж поклати глава, решил, че текилата се е оказала по-силна, отколкото предполагаше. Защо иначе ще си седи спокойно, позволявайки на една пантера да гризе ботушите му?
ГЛАВА 24
Каси се замисли и установи, че все пак не бе сънувала. Миналата нощ Ейнджъл отново бе дошъл в стаята и. Само че този път бе доста късно и тя вече бе заспала. Макар и не за дълго.
Събуди се от целувката му. Тялото му покриваше нейното, а в ухото й прозвуча дрезгавият му глас:
— Все още не сме разведени, съкровище.
Това бе самата истина. Канеха се да се разведат, но все още го отлагаха. А тя съвсем забрави за обещанието, което бе дала пред себе си, че повече няма да му позволи да упражнява каквито и да било съпружески права, а още по-малко след като са временни. Поне миналата нощ искаше да забрави за разума. Но ярката утринна светлина насочи мислите й в съвсем друга посока, докато гаснещите пламъци на огъня не предразполагаха към трезви разсъждения.
Не съжаляваше, че бе дошъл при нея. Би било истинска лъжа, ако твърдеше обратното, ала не биваше да му позволява да продължава. Ейнджъл щеше да си замине след няколко дни и ако не съществуваха други обстоятелства, с които трябваше да се съобразява, тя би прекарала всяка свободна минута в обятията му.
Но съдбата на Джени бе достатъчно ясен пример, че не е необходимо много време, за да забременее една жена. Въпреки че Каси копнееше да си има свои деца, не искаше да се озове в същото затруднено положение като приятелката си — да бъде разведена жена с малко дете.
Всъщност, ако се стигне дотам, може да последва собствения си съвет и да не подписва документите за развода. Разбира се, това не й осигуряваше съпруг, поне такъв, който би пожелал да живее с нея. Ейнджъл нямаше да се откаже от свободата си. Напротив, той с нетърпение очакваше да си я възвърне. Един лист хартия, върху който пише, че е женен, едва ли щеше да го задържи при нея.
— Толкова сериозни мисли и то рано сутринта?
Тя извърна глава и видя, че удивителните му черни очи са втренчени в нея. Мислеше, че още спи и затова не се опита да махне мускулестата му ръка, лежаща върху гърдите й. Сега ръката му се премести нагоре и той прокара пръст по свъсените й вежди.
— Мога да те накарам да мислиш за нещо много по-приятно — промълви той, надигна се и се надвеси над нея.
Почти му позволи да я целуне. Беше толкова дяволски привлекателен с разрошените си черни коси, замъглени от съня очи и чувствените си устни. Уменията на Ейнджъл в леглото, начинът по който я любеше, бяха опустошителни за наскоро събудените й сетива. Само още веднъж. Какво би могло?…
В последния миг ръката й се протегна, за да го спре. Вътрешно изстена от разочарование, но външно лицето й издаваше сурова решителност.
— Съвсем наскоро научих колко лесно се правят бебета — рече младата жена, като се постара гласът й да не звучи прекалено обвиняващо. — Това ли е намерението ти — да ме оставиш бременна, преди да си заминеш?
Няколко секунди Ейнджъл остана мълчалив, после се отпусна на леглото и заби поглед в тавана.