Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Замълчете — прекъсна ме с усмивка Рултабий. — Замълчете, че ще кажете някоя глупост. Сигурен съм, че убиецът ще дойде още тази сутрин, от десет и половина съм сигурен, сиреч преди вие да бяхте пристигнали, и следователно — преди да бяхме забелязали Артър Ранс на прозореца към парадния двор…
— О, да! — рекох. — Наистина… но защо тогава сте толкова сигурен още от десет и половина?
— Защото в десет и половина часа аз получих доказателство, че госпожица Станжерсон прави точно толкова усилия, за да улесни убиеца да проникне в стаята й тази вечер, колкото предохранителни мерки взе господин Робер Дарзак, обръщайки се към мен, за да му попречи да влезе там…
— О-о-о! — извиках аз. — Как е възможно!
И вече по-тихо:
— Нали вие ми казахте, че госпожица Станжерсон обожава господин Робер Дарзак?
— Казах ви, защото е истина!
— Тогава не е ли странно…
— Всичко е странно в тази афера, приятелю, но повярвайте, че това „странно“, което ви е известно, е нищо пред „странното“, което ви очаква!…
— Би трябвало да приемем — рекох пак аз, — че госпожица Станжерсон и похитителят й имат помежду си поне писмовна връзка.
— Приемете, приятелю, приемете!… Вие нищо не рискувате!… Аз ви разказах историята с писмото върху масата на госпожица Станжерсон, писмо, оставено от убиеца през нощта на „тайнствената галерия“, писмо изчезнало, изчезнало… в джоба на госпожица Станжерсон… Кой би могъл да твърди, че в това писмо убиецът не принуждава госпожица Станжерсон да му определи скорошна ползотворна среща и в края на краищата не съобщава на госпожица Станжерсон — веднага щом се е уверил в предстоящото пътуване на господин Дарзак, — че тази среща трябва да се състои на другия ден през нощта.
И моят приятел се засмя тихичко с ирония; имаше моменти, в които се питах дали не ми се подиграва.
Вратата на странноприемницата се отвори. Рултабий тъй бързо скочи, сякаш му бяха пуснали електричество в стола.
— Господин Артър Ранс! — извика той.
Пред нас стоеше господин Артър Ранс и флегматично ни кимаше за поздрав.
XX Глава
Един издебнат жест на госпожица Станжерсон
— Не ме ли познахте, господине? — обърна се Рултабий към този джентълмен.
— Напротив — отвърна Артър Ранс. — Веднага познах във ваше лице момченцето от онзи прием. — (Лицето на Рултабий пламна от яд при това „момченцето“.) — И дойдох да ви стисна ръката. Вие сте едно малко весело момче.
Протегнатата ръка на американеца; Рултабий се развеселява, засмива се, стиска ръката, представя ме, представя и господин Артър Уйлям Ранс, кани го да сподели трапезата ни.
— Не, благодаря. Обядвам с господин Станжерсон.
— Артър Ранс говори отлично нашия език, почти без акцент.
— Аз мислех, господине, че повече няма да имам удоволствието да ви видя: не трябваше ли да напуснете нашата страна на другия или по-другия ден след приема в Елисейския дворец?
Рултабий и аз, привидно безразлични към този незначителен разговор, много внимателно слушаме всяка дума на американеца.
Избръснатото до синьо лице, тежките му клепачи, нервните тикове, всичко издава, всичко доказва алкохолика. Как този жалък индивид може да бъде сътрапезник на господин Станжерсон? Как може да е близък с прочутия професор?
Няколко дни по-късно трябваше да науча от Фредерик Ларсан — и гой кат нас бе изненадан и заинтригуван от присъствието на американеца в замъка и се бе снабдил с доказателства, че господин Ранс е станал алкохолик преди петнайсетина години, сиреч след отпътуването на професора и дъщеря му от Филаделфия. По времето, когато семейство Станжерсон живеели в Америка, те се запознали и често посещавали Артър Ранс — един от най-известните френелози на Новия свят. Той бил успял благодарение на нови и оригинални опити да направи огромна стъпка напред спрямо науката на Гал и Лаватер. Но Артър Ранс има и други заслуги и с това се обяснява защо така свойски го приемаха в Гландие — американският учен направил на времето голяма услуга на госпожица Станжерсон, спирайки с риск на живота си разбеснелите се коне на кабриолета й. Възможно е дори след това събитие между Артър Ранс и дъщерята на професора да се е завързало нещо като приятелство, но никой не допускаше и най-малката любовна история.
Откъде Фредерик е почернил тези сведения? Не ми каза, но изглеждаше почти сигурен, че напредва в анкетата.
Ако в момента, когато Артър Ранс дойде при нас в странноприемницата, ние знаехме тези подробности, може би по-малко щеше да ни заинтригува неговото присъствие в замъка, но във всеки случай те щяха да засилят интереса, който проявявахме към тази нова персона. Американецът трябва да имаше около четирийсет и пет години. На въпроса на Рултабий той отговори съвсем естествено: