Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Говорили ли сте за тези неща с господин Станжерсон?
— Не!
— Защо?
— Защото не искам, господине, господин Станжерсон да ми каже каквото и вие ми заявихте преди малко: «Вие знаете името на убиеца!» Щом вие се учудихте, като ви казах: «Убиецът ще дойде може би утре!», представяте ли си какво щеше да направи господин Станжерсон, ако му кажех същото! Той може би няма да приеме, че моето зловещо предсказание се гради само на съвпадения, които в края на краищата ще му се сторят странни. Казвам ви всичко това, господин Рултабий, защото имам голямо… голямо доверие във вас… Зная, че вие, вие не ме подозирате!…“
— Бедният човек — продължи Рултабий — ми отговаряше, както свари. Страдаше. Съжалих го още повече, като се убедих, че по-скоро щеше да се самоубие, отколкото да ми каже кой е убиецът, както и госпожица Станжерсон би се оставила по-скоро да я убият, отколкото да издаде човека от Жълтата стая и „тайнствената галерия“. Човекът я държи, или ги държи по някакъв ужасен начин и те навярно от нищо не се страхуват тъй много, както ако видят, че господин Станжерсон е разбрал, че убиецът държи в шах неговата дъщеря. Дадох на господин Дарзак да разбере, че достатъчно е обяснявал и че може да млъкне, щом не може да ми каже нищо повече. Обещах му да пазя добре и да не си лягам през нощта. Той настоя да вдигна истинска непроходима бариера пред стаята на госпожица Станжерсон, пред будоара, където сияха двете болногледачки, и пред салона, където спеше господин Станжерсон след „тайнствената галерия“, с една дума най-вече около нейния апартамент. По това настояване аз не само разбрах, че господин Дарзак ме караше да направя невъзможен достъпа до стаята на госпожица Станжерсон, но и да направя този достъп тъй открито невъзможен, че човекът да се обезкуражи веднага и да изчезне без следа. Така си обяснявах фразата, с която той се раздели с мен: „Когато замина, вие можете да споделите вашите съмнения за тази нощ с господин Станжерсон, с дядо Жак, с Фредерик Ларсан, с всички в замъка и така да организирате до моето връщане дежурство, за което в очите на всички само вие ще сте се сетили.“
И си отиде, бедният човек, бедният човек, който вече не знаеше какво говори пред моето мълчание и пред моите очи, които му крещяха, че съм отгатнал три четвърти от неговата тайна. Да, да, наистина, трябва да е бил съвсем отчаян, за да дойде при мен и да изостави госпожица Станжерсон в момент, когато не е могъл да избие от главата си тази ужасна мисъл за съвпаденията…
Като замина той, аз се замислих. Замислих се за това, че трябваше да бъда по-хитър от самата хитрост, така че ако тази вечер човекът отиде в стаята на госпожица Станжерсон, нито за секунда да не се досети, че го очакват. Разбира се, да му се попречи да влезе дори и чрез убийство, но да се допусне достатъчно, за да може да се види лицето му, жив или мъртъв! Защото трябваше да се свърши с тази история, трябваше госпожица Станжерсон да бъде освободена от този загадъчен убиец!
— Да, приятелю — заяви Рултабий, след като остави лулата си на масата и опразни чашата си, — трябва много ясно да видя лицето му, за да съм сигурен, че то влиза в кръга, който съм очертал с острието на моя ум.
В този момент стопанката отново се появи с традиционния омлет със сланина. Рултабий позакачи госпожа Матийо и тя се оказа в прекрасно настроение.
— Тя е много по-весела — забеляза той, — когато дядо Матийо е прикован на легло от ревматизма, отколкото когато е добре!
Но на мен не ми беше нито до игрите на Рултабий, нито до усмивките на стопанката; бях в плен на последните думи на моя млад приятел и на странната постъпка на господин Робер Дарзак.
Като свърши омлета си и ние отново останахме сами, Рултабий продължи да разказва:
— Когато ви изпратих телеграмата рано тази сутрин, бях стигнал до думите на господин Дарзак: „Убиецът ще дойде може би идната нощ.“ Сега спокойно мога да ви кажа, че непременно ще дойде. Да, аз го очаквам.
— И откъде сте така сигурен? Не е ли случайно…