![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Чак след два месеца! Защо толкова късно?
— Нужно ни е време. Трябва да намерим психиатър, който да каже, че не си бил с ума си. След това Бъкли ще те изпрати в Уитфийлд да те прегледат неговите лекари, които ще кажат, че тогава си бил нормален. Ние ще подаваме молби, Бъкли ще подава молби, ще има куп разследвания. За това е необходимо време.
— Няма ли начин да стане по-скоро?
— Ние не искаме да става по-скоро.
— А ако аз искам? — запита рязко Карл Лий.
— Какво има, приятелю? — загрижено го изгледа Джейк.
— Трябва да се махам оттук, и то по най-бързия начин.
— Нали каза, че не било чак толкова лошо.
— Не е, но трябва да съм си у дома. Гуен свършила парите, не може да си намери работа. Булката на Лестър не му дава мира. Непрекъснато звъни по телефона, той не може да седи вечно тук. Хич не ми се иска да моля роднините за помощ.
— Но те все пак ще ти помогнат.
— Само някои. Имат си и те затруднения. Трябва да ме измъкнеш, Джейк.
— Виж какво, утре в девет сутринта ще те призоват в съда. Делото е насрочено за двайсет и втори юли и няма да променят датата, така че да не говорим повече по този въпрос. Обясних ли ти как ще протекат утре нещата?
Карл Лий поклати глава.
— Няма да трае и двайсет минути. Явяваме се пред съдията Нуз в голямата съдебна зала. Той ще ти зададе няколко въпроса, после на мен. Ще ти прочете обвинението на открито заседание и ще те попита дали си получил екземпляр от него. След това ще те попита дали се признаваш за виновен. Когато кажеш, че не се признаваш, той ще обяви датата на процеса. Ти ще седнеш, а ние с Бъкли ще се хванем за гушите дали да те пуснат под гаранция, или не. Нуз ще отхвърли искането и ще те върнат в ареста, където ще останеш до процеса.
— А след него?
— След него няма да стоиш тук — усмихна се Джейк.
— Обещаваш ли?
— Не. Никакви обещания. Да питаш нещо за утре?
— Няма. Виж какво, Джейк, колко пари съм ти платил досега?
— Защо питаш? — поколеба се Джейк. — Деветстотин долара и една полица.
Карл Лий знаеше, че Гуен има по-малко от сто долара. А трябваше да се плащат сметки и храната не достигаше. Беше идвала в неделя и бе плакала един час. Но той знаеше, че няма на какво да се надяват и тя с право е уплашена. Роднините й едва ли можели да помогнат — е, с малко зеленчуци от градината и по няколко долара за мляко и яйца. Когато ставаше дума за погребение или посещение в болница, на тях можеше да се разчита. Проявяваха жалостивост и не скъпяха времето си за ридания. Но когато наистина имаше нужда от пари, се разбягваха като пилци. От нейния род нямаше почти никаква полза, а и неговите близки не бяха по стока.
Искаше да помоли Джейк за сто долара, но реши да изчака, докато Гуен остане без цент. Тогава щеше да е по-лесно.
Джейк прелистваше служебния си бележник и чакаше Карл Лий да го помоли за пари. Клиентите му, особено негрите, вечно го крънкаха да им върне част от хонорара, след като го платяха. Съмняваше се, че някога ще види нещо повече от тези деветстотин долара, и нямаше намерение да връща нито цент. Освен това черните винаги се оправяха. Роднините им помагаха, намесваха се и църквите. Никой нямаше да умре от глад.
Той изчака, сложи бележника и делото в чантата си и рече:
— Друго ще ме питаш ли, Карл Лий?
— Да. Искам да му обясня на тоз съдия защо съм ги убил тия. Те ми изнасилиха момичето. Аз трябваше да ги убия.
— Искаш да го обясниш така утре на съдията?
— Да.
— И смяташ, че той ще те пусне да си ходиш, когато чуе всичко това?
Карл Лий замълча.
— Слушай какво, Карл Лий, ти ме нае за твой адвокат. И ме нае, защото ми имаш доверие, нали така? Ако искам да кажеш нещо утре, ще ти съобщя. Ако ли не, кротувай си там и мълчи. Когато те изправят пред съда през юли, ще имаш възможност да си кажеш приказката. Дотогава ще говоря само аз.
— Ти си знаеш най-добре.
Лестър И Гуен качиха момчетата и Тоня в червения кадилак и ги откараха в клиниката. Бяха минали две седмици от изнасилването. Тоня леко понакуцваше. Майка й я държеше за ръка. Подутините по краката й бяха почти изчезнали, лекарят бе свалил превръзките от китките и глезените миналата седмица и раните заздравяваха бързо. Марлята и памукът между краката й продължаваха да стоят.
Тя се съблече в една малка стаичка и седна до майка си. Гуен я прегърна, за да не изстине. Лекарят бръкна в устата й, потърка челюстта. Хвана китките и глезените й и ги разгледа. После я положи на масата и я докосна между краката. Тя изпищя и се вкопчи в майка си, която се наведе над нея.
Пак я заболя.
15
В пет часа сутринта в сряда Джейк пиеше кафе и се взираше през френския прозорец към тъмния площад. Беше се будил няколко пъти през нощта и след като се отказа да спи повече, зарови из библиотеката, мъчейки се отчаяно да открие един казус от Джорджия, който, доколкото си спомняше от университета, даваше право на съдията да разреши освобождаване под гаранция при обвинение в убийство, ако обвиняемият не е осъждан до момента, притежава недвижима собственост и много роднини в същия окръг, както и постоянна работа. Не можа да го намери. Но пък откри цял арсенал от скорошни, добре обосновани, ясни и недвусмислени дела от Мисисипи, в които се даваше пълна свобода на съдията да отхвърля подобни молби. Законът бе недвусмислен и Джейк бе съвсем наясно с това. Опасяваше се да поиска освобождаване под гаранция за Карл Лий. Бъкли щеше да се разкрещи, да чете проповеди, да цитира всякакви прецеденти. Нуз щеше да се усмихва и да слуша, след което щеше да отхвърли молбата. Щяха да му натрият носа още в първата схватка.