Войната на старците [Old Man's War - bg]

Ед премигна и избърса чело.

— Уф! Страшно ме объркваш.

— Добре, слушайте. — Алън се поизправи. — Питахте ме как работи мигнодвигът. Ще ви кажа, че е съвсем просто — взима предмет от една вселена, например „Модесто“, и го откарва в друга. Грешката е, че го наричаме „двигател“. Това не е двигател, защото ускорението не е фактор — единственият фактор е местонахождението в мултивселената.

— Алън — обадих се. — Пак дрънкаш глупости.

— Прощавайте. — Той за миг се замисли. — Момчета, как сте с математиката?

— Нямам особено ясни спомени — признах.

Ед Макгуайър кимна, за да ме подкрепи.

— Хм. — Алън отново се замисли. — Добре де. Ще опитам с по-простички думи. Само не се обиждайте.

— Обещаваме — рече Ед.

— Хубаво. Първо — вселената, в която се намираме в този момент, е една от безкраен брой възможни вселени, чието съществуване е позволено в квантовата физика. Така например всеки път, когато посочим мястото на някой електрон, нашата вселена се определя съобразно неговото местонахождение, което в друга вселена ще е съвсем различно. Следвате ли мисълта ми?

— Не особено — рече Ед.

— Ах, вие, антиучени! Добре, доверете ми се, че е така. Изводът е, че съществуват множество вселени. Или мултивселена. Мигнодвигът прави точно това — отваря врата към друга вселена.

— И как го прави? — попитах.

— Нямаш необходимите математически познания, за да ти го обясня — отвърна Алън.

— Прилича ми на магия — рекох.

— Да, съгласно представите ти. Магия, основаваща се на физика.

— Нищо не схващам — рече Ед. — Излиза, че обикаляме из различни вселени и те всичките са досущ като нашата. А в научната фантастика „паралелните вселени“ обикновено са много различни. Тъкмо така разбираш, че си се озовал в някоя от тях.

— Това е наистина интересен отговор на същия въпрос — съгласи се Алън. — Да приемем за даденост, че преместването на предмет от една вселена в друга е малко вероятно събитие.

— Да приемем — съгласих се.

— От гледна точка на физиката, то е допустимо, тъй като на съвсем ниско равнище вселената се определя от законите на квантовата физика, позволяващи да се случи почти всичко. Но в интерес на запазване на равновесието всяка вселена се старае да задържа малко вероятните събития на максимално ниско равнище, особено когато става въпрос за обекти с размери, надвишаващи тези на атомите.

— Как може вселената да се „старае“? — попита Ед.

— Липсват ти математични познания — отвърна Алън.

— Това вече го чухме. — Ед завъртя очи към тавана.

— Но вселената наистина се старае да прави едни неща и да не прави други. Старае се да поддържа равномерен процес на ентропия. Старае се да запазва скоростта на светлината като константа. Можеш да промениш тези неща до известна степен, но те винаги действат. Същото е и тук. В нашия случай преместването на предмет от една вселена в друга е толкова малко вероятно, че по правило вселената, в която го преместваме, по всичко друго е досущ като нашата — нека го наречем закон за запазване на малко вероятното.