![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Но как ще обясниш нашето преместване от едно място на друго? — попитах. — Как се озоваваме от една точка в нашата вселена на съвсем друго място в друга вселена?
— Помисли сам. Прехвърлянето на цял кораб в друга вселена е малко вероятно събитие. От гледна точка на вселената къде ще се появи той в тази друга вселена е почти без значение. Ето защо названието „двигател“ е погрешно. Ние не пътуваме никъде. Просто пристигаме.
— Но какво става с вселената, която току-що си напуснал? — попита Ед.
— Друга версия на „Модесто“ от друга вселена се появява в тази, с наши алтернативни версии на борда — отвърна Алън. — Вероятно. Има изключително малък шанс това да не се случи и затова по правило става точно така.
— Ще се върнем ли някога пак там? — попитах.
— Къде там? — отвърна с въпрос Алън.
— Във вселената, от която сме тръгнали.
— Не. — Алън поклати глава. — Теоретически това е възможно, но вероятността е почти нищожна. При всяка възможна промяна непрестанно възникват нови вселени и тези, в които попадаме, обикновено се раждат частица от секундата, преди ние да скочим в тях. Една от причините да можем да се озовем в тях е тъкмо близостта им до нашата предишна вселена. Колкото по-дълго си отделен от някоя конкретна вселена, толкова по-голяма е вероятността тя да претърпи промени и по-малък шансът да се завърнеш в нея. Дори връщането във вселената, от която току-що си дошъл, е малко вероятно събитие. А да посетим тази, която напуснахме преди близо година, когато за първи път скочихме от Земята към Феникс, е изключено.
— Много ме натъжи — подметна Ед. — Бях привързан към моята вселена.
— А какво ще кажеш за следното, Ед? — засмя се Алън. — Ти дори не идваш от същата вселена, от която идваме с Джон, тъй като не беше с нас, когато направихме първия си скок. Още повече, даже хората, които бяха на този първи скок, не са сега в същата вселена с нас, тъй като оттогава са скачали с различни кораби — всяка версия на наши стари приятели, която срещаме, ще бъде тяхна алтернативна версия. Разбира се, те ще изглеждат и ще се държат по същия начин, защото с изключение на някой разместен електрон са си съвсем същите. Но вселените, от които произхождаме ние и те, са различни.
— Значи двамата с теб сме единственото, което е останало от нашата вселена — заключих.
— Ако въобще онази вселена още съществува. За останалото си прав.
— Не зная какво да мисля — рекох.
— Гледай да не се тревожиш излишно — посъветва ме Алън. — В ежедневието цялото това скачане из вселените няма особено значение. Защото във функционален аспект не съществуват никакви видими разлики.
— Защо тогава въобще са ни нужни космическите кораби? — попита Ед.
— Съвсем очевидно, за да стигнеш там, закъдето си тръгнал в твоята нова вселена.
— Не, не. — Ед завъртя глава. — Искам да кажа, щом можеш да се местиш от една вселена в друга, защо не го правиш от планетата, а трябва да излиташ в космоса? Със сигурност щеше да е по-безопасно.
— Вселената предпочита скоковете да се правят от големи гравитационни източници, като планети и звезди — обясни Алън. — Особено когато скачаме в друга вселена. Можем да се появяваме в близост до гравитационни източници, което е една от причините да пристигаме в новите вселени в близост до мястото, закъдето сме се отправили, но напускането на старата е много по-лесно на разстояние от подобен източник и затова летим известно време преди скок. Има експоненциална връзка, която бих могъл да ви покажа, но…
— Да, знам, не ни достигат математични познания — прекъсна го Ед.
Алън понечи да каже нещо, но нашите МозКом се включиха едновременно. „Модесто“ току-що бе получил съобщение за Коралското клане. И в която и вселена да се намирахме, вестта бе ужасяваща.
Корал бе петата планета, заселена от човечеството, и първата, която без никакво съмнение бе пригодена за човешки обитатели дори по-добре от Земята. Геологично стабилна, с умерен климат почти на цялата повърхност, обитавана от растения и животни, генетично сходни с тези на Земята и способни да задоволят хранителните и естетически изисквания на хората. В началото дори се обсъждаше идеята да кръстят новата колония Едем, но после решиха, че подобно название е като кармично предизвикателство за беда.