Гневът на хидрогите

34.

Престолонаследникът Джора’х

Макар да пътуваше с адар Кори’нх в бойния лайнер към Хирилка, престолонаследникът Джора’х не сподели с него тревожните си мисли. Трябваше да се преструва, че поръчката да доведе сина си Тор’х е чисто политическа. Никой не трябваше да допусне, че експедицията има нещо общо с влошаващото се здраве на мага-император. Никой друг не можеше да разчита тизма и да прави заключения като неговия баща.

— Войските ми са действали тук многократно — обади се Кори’нх, загледан замислено в екрана на бойния лайнер. На ръба на Хоризонтния куп пространството изглеждаше претрупано със звезди.

— Губернаторът на Хирилка обича грандиозните шествия и съм сигурен, че ще е разочарован, че водя само една септа.

Джора’х се опита да се усмихне.

— Дори един син на мага-император не може да получи всичко, което му се иска. Брат ми би трябвало да го знае.

„А така също и Тор’х.“

Адарът понижи глас:

— Ако мога да споделя, престолонаследнико, добре е, че връщате сина си на Илдира. Той добре поживя тук, но ми се струва, че има изкривена и неточна представа за нашата империя. Тежестите на отговорността все още не са го докосвали. А и той като вас е предопределен да служи като престолонаследник, а след това и като маг-император — макар да се надявам този ден да е в далечното бъдеще.

Джора’х усети хлад отвътре.

— Тор’х ще започне да служи, когато бъде призован. За това е обучен и за това е роден.

По непоклатима традиция всеки престолонаследник трябваше да е чистокръвен благородник като първия син на престолонаследника, а не военен офицер със смесена кръв. Зан’нх бе достигнал висок чин в Слънчевия флот благодарение на изобретателността и уменията си. Досега Тор’х не бе показал наклонности да управлява или дипломатически умения… но все още бе твърде млад.

Хирилка се намираше в системата на двойна звезда, един от многото бинари и тринари сред блестящата тиара на Хоризонтния куп. Огромното синкавобяло първично слънце осветяваше небето през дългите дни на Хирилка, докато вторичното озаряваше нощите, тъй че илдирийците не познаваха страха от тъмнината. Привлечени от умерения климат и потъналата в зеленина планета, те я бяха превърнали в изобилен миролюбив свят.

Кори’нх свали седемте бойни лайнера върху площадката на космодрума, павирана с шестоъгълни печени плочи, подредени в сложна мозайка, та красотата на Хирилка да може да се наблюдава от кацащите кораби. Ликуващи тълпи размахваха отражателни вимпели, за да приветстват септата.

Джора’х се намръщи заради устроения спектакъл.

— Предупредих Руса’х, че това е неофициална визита. Помолих го да не привлича внимание към пристигането ми.

Кори’нх го погледна и се усмихна едва-едва.