Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Той се опита да си поеме по-дълбоко дъх и се смръщи от болка.
— Този път… имах какво да защитавам. Но сега… с мен е свършено.
— А за какво да оставам аз на този свят, ако теб те няма? — изплака Сианна, навеждайки се отново над него. Светлите й коси паднаха като завеса над израненото му тяло, а раменете й се разтърсиха от плач. Лицето на Гауен се изкриви от мъка, когато осъзна, че няма сили дори да повдигне ръката си и да я погали.
Очите на Кайлеан се премрежиха от сълзи. Тя вдигна ръка и я постави на рамото на Сианна. Внезапно почувства, че цялото й тяло изтръпва. Вдигна поглед тъкмо навреме, за да види някакво особено раздвижване на въздуха. После пред нея бавно се очерта стройната фигура на Кралицата на феите.
— Ако жриците вече не могат да те закрилят, дъще моя, трябва да се върнеш в моето кралство. Твоят мъж ще дойде с нас. Той няма да умре, ако аз се погрижа за него.
Сианна се изправи. Надежда и отчаяние се бореха в погледа й.
— Ще можеш ли да го излекуваш?
Тъмните очи на феята се плъзнаха по фигурата на Гауен, изпълнени с безкрайно съчувствие и тъга.
— Не знам. Може би след време… след много време, поне по представите на хората.
— Кралице — прошепна Гауен, — винаги си била много добра с мен, но не мога да те разбера. Ти ми предлагаш безсмъртието на твоя народ, но каква полза ще имам аз от него? Безкрайни телесни страдания от неизлечимите рани и още по-страшни душевни мъки при мисълта за разпиления народ на Авалон и осквернения каменен храм. Голяма е любовта ни, скъпа Сианна, но тя не би надживяла такива терзания. Това ли искаш от мен? — той се закашля, а кървавото петно върху превръзката на гърдите му започна да се увеличава.
Хлипайки, Сианна поклати глава.
— Но аз мога да те спася и от спомените — намеси се Кралицата на феите.
Тогава Гауен протегна ръка, около която се виеше кралският символ — драконът. Синкавите линии се открояваха рязко върху бледата кожа.
— И това ли можеш да накараш да изчезне? — попита той. — Тогава аз ще съм мъртъв, защото без тези знаци ще изгубя самата си същност. Не приемам живот без служба на ордена на друидите и на свещения каменен храм.
„Дали баща му също е получил това прозрение преди смъртта си?“ помисли Кайлеан. „Ако е тъй, Ейлан е виждала по-ясно от мен, а през всички тези години аз се съмнявах в преценката й.“ Колко тъжно бе, че трябваше да разбере това едва сега.
Кралицата го изгледа с дълбока скръб.
— Още от времето, преди високите хора да дойдат по тези земи отвъд моретата, наблюдавам човешкия род. И въпреки това не мога да ви разбера. Изпратих дъщеря си при вас, за да изучи мъдростта ви, но тя придоби и вашите слабости. Все пак съзнавам, че държите твърдо на своето, затова и ще ви кажа, че съществува начин да бъдат спасени жриците и друидите от Авалон. Предупреждавам ви, че ще бъде трудно и дори опасно, и че самата аз не знам със сигурност какво точно ще стане накрая. През целия си дълъг живот съм чувала само веднъж-два пъти, че са правени опити да се постигне това, което ще ви опиша. Но не знам доколко тези опити са били успешни.
— Има друг начин ли? Какво искаш да кажеш, майко?
Кайлеан се отпусна назад и присви очи. В съзнанието й смътно се мяркаше някакъв спомен. Имаше чувството, че и тя някога е чувала да се говори и такова нещо.
— Казвам ви, че има начин да бъде отделен Авалон, на който живеете сега, от останалата част на света, обитаван от смъртните. Римляните ще продължат да виждат само острова Инис Уитрин — мястото, където назаряните построиха църквата си. Но за вас ще остане вторият Авалон — изместен тъй, че на него времето ще се движи по своему — някъде по средата между света на човеците и света на феите. Авалон ще бъде скрит от очите на непосветените със завеса от мъгли — тя ще бъде изтъкана от вълшебна сила и ще може да бъде преминавана само от тези, които са посветени и имат власт над нея. — Тъмните и очи срещнаха погледа на Кайлеан. — Разбираш ли ме, Повелителко на Авалон? Ще се наемеш ли да го сториш в името на тези, които обичаш?
— Да — отвърна прегракнало Кайлеан, — дори усилието да ме убие. Бих сторила и повече, за да оправдая положения обет.
— Но вълшебството може да се осъществи само в миг, когато силата достигне върховата си точка. Ако почакаш до деня, който бележи средата на лятото, враговете ви ще ви открият, а и се съмнявам, че Гауен ще издържи дотогава.
— Но силата на Белтейн още не е тръгнала към отлив, а и снощният ритуал е източник на сила — отбеляза Кайлеан. — Трябва само да действаме бързо.
Докато преценят, че са готови да започнат, стана много късно. Ясно беше, че няма да могат да пренесат цялата долина на Авалон; немислимо бе да изместят седемте свещени острова във времето. Кайлеан бе разпратила хората си по двойки — жрец със жрица — за да отбележат определени точки с огньове, запалени с въглени от Белтейнския огън. Останалите се бяха събрали на Тор.