Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Очите на Сианна се разшириха.
— Нима си мъртъв?
Гауен се засмя.
— Имам ли вид на мъртъв? Само смъртното ми тяло не издържа на напрежението. Най-сетне съм свободен.
„И навеки загубен за мен“, помисли Кайлеан „Синко, детето ми…“ Протегна ръце, опита се да го докосне, но се отказа. Той бе безкрайно далечен.
— Тогава оставам тук с теб! — Сианна се вкопчи отчаяно в Гауен.
— Това място е само прагът — каза Кралицата на феите. — Гауен трябва да продължи по своя път, а ти трябва да се върнеш в света на смъртните.
— Но Авалон е вече на сигурно място — изплака Сианна. — Защо трябва да се връщам?
— Ако не те интересува животът, който ти предстои да изживееш, длъжна си да се върнеш заради живота на детето, което носиш в себе си…
Очите на Сианна се разшириха, а Кайлеан почувства как в душата й се ражда надежда, която досега бе мислила за навеки погребана. Проговори Гауен, който с всеки изминат миг потъваше в заобиколилото го сияние.
— Живей, любов моя, отгледай нашето дете, за да знам, че нещо от мен е останало при моя народ.
— Живей, Сианна — каза Кайлеан, — защото си млада и силна, защото ще имам нужда от твоята помощ занапред.
Гауен я взе в прегръдките си. Беше облян от такава светлина, че и Сианна засвети като звезда.
— Няма да бъдем разделени дълго. Когато дойде и твоето време, отново ще бъдем заедно.
— Обещаваш ли?
Гауен се засмя.
— Тук, на това място, може да се казва единствено истината…
Когато произнесе тези думи, светлината стана толкова силна, че ги заслепи.
Кайлеан затвори очи, но чу как Гауен казва:
— Обичам те…
Може би тези думи бяха предназначени за Сианна, но ги чу и нейната душа и Кайлеан повярва, че в този миг Гауен е мислел и за нея.
Когато отново отвори очи, стоеше на широкия, разкалян бряг, на мястото, където водите на река Сабрина мудно се полюляваха, смесвайки се с прилива. До нея стоеше Кралицата на феите, отново облечена като жена от горските племена, макар последните отблясъци от сиянието на отвъдното все още да я обгръщаха. Нощта си отиваше, въздухът наоколо светлееше. Над главите им се стрелкаха и крещяха протяжно чайки. Влажният въздух бе натегнал от мириса на море.
— Свършено ли е? — прошепна невярваща Кайлеан.
— Погледни зад себе си — беше отговорът. Кайлеан се извърна. За миг й се стори, че нищо не се е променило. Сетне забеляза, че каменният кръг на Тор е цял и невредим, сякаш никой никога не бе осквернявал и рушил храма, а хълбоците на хълма, по който винаги досега бе виждала накацалите колиби на отец Йосиф и паството му, бяха потънали в зеленина, без следа от човешки жилища по тях.
— Мъглите ще ви закрилят — сега трябва да ги призовеш…
Кайлеан погледна отново на запад. Съвсем лека, прозрачна мъгла се кълбеше над повърхността на водата и се сливаше в далечината с по-плътната мъгла, която винаги се разстилаше над морето преди зазоряване.
— С какво заклинание да ги призова?
Кралицата извади от кожената кесия, която висеше на колана й, нещо, увито в пожълтяло парче плат. Когато разви плата, се показа малка златна плочка, цялата изпъстрена със странни знаци. При вида й у Кайлеан се събуди далечен, забравен спомен — тя разбра, че знаците са изписани от незнайни, властни люде, живели някога в далечни земи, които отдавна бяха погълнати от океана. Когато докосна плочката, съзна, че макар и никога ушите й да не бяха долавяли този отдавна изчезнал език, знае думите, които трябва да произнесе.
В далечината мъглите се сгъстиха и започнаха да се движат. Кайлеан продължаваше да ги зове и те наближаваха — на големи, раздърпани валма, над дървета, тръстики и води, и скоро достигнаха блатистия бряг. Кайлеан потъна в хладната им прегръдка, която отне и последните следи от болката й.
С повелителен жест тя насочи мъглите и те започнаха да се стелят от двете й страни.
„Погълни ни, покрий ни, нека потънем дълбоко, дълбоко, където войнстващите фанатици не могат да ни достигнат с проклятията и омразата си, където единствената власт над нас ще бъде властта на боговете. Покрий Авалон с мъгли, дари му вечна сигурност и вечен мир!“
Започна да й става студено. С крайчеца на окото си видя гъстата мъгла, слязла досами водата. Чувстваше, че зад тази пелена ги няма познатите местности, през които някога бе пътувала към Дева — не, Авалон бе заобиколен от тайнствена преграда, само отчасти видима за взора на смъртните.
Колко време бе седяла тук — минути или часове? Беше се вкочанила, болеше я цялото тяло, сякаш бе пренесла Авалон дотук на плещите си, сякаш бе вървяла по дълъг и изнурителен път.
— Сторено е — гласът на Кралицата потрепна. Дори тя сякаш се бе смалила — личеше й изтощението от това, което бяха преживели. — Островът ви се намира между два свята — света на човеците и страната на феите. Ако някой потърси Авалон, ще се озове на острова на назаряните, освен ако не познава древните ритуали. Можеш да предадеш тайната на заклинанието на някои от хората, населяващи блатистите земи, стига да сметнеш, че са достойни, но иначе Словото на силата ще преминава единствено от поколение на поколение сред Посветените…