Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— ОТПУСНИ СЕ!
Кайлеан не разбра откъде дойде този глас. Може би го чу вътре в себе си. И без това нямаше да удържи още дълго. Щом волята, която все още я държеше, отслабна, енергията просто избухна на всички страни и Кайлеан рухна на земята.
— Съжалявам… Нямах достатъчно сили… — Кайлеан съзнаваше, че говори несвързано. Примигна; не беше сигурна дали вече е дошла в съзнание. Може би просто сънуваше. Постепенно нещата около нея си идваха на местата. Седеше, облегната на олтарния камък. Лицата на надвесилите се над нея хора плуваха като в мъгла.
— Съжалявам — повтори тя, този път по-ясно. — Не исках да ви плаша, Помогнете ми да се изправя.
Поне, каза си Кайлеан, докато се оглеждаше около себе си, дълбоко вкоренената дисциплина й бе помогнала да поеме удара на силата сама — в противен случай той би разрушил каменния кръг. Другите също бяха доста поразтърсени, но поне бяха до един на крака. Тя самата се чувстваше, сякаш табун коне бе минал през тялото й, но болезнено силното сърцебиене бе почнало да се поуспокоява.
Някакво раздвижване отвъд каменния кръг привлече вниманието й. Какво ли ставаше там? Четирима от по-младите друиди бяха вдигнали Гауен на носилка и сега го носеха към храма.
— Такава бе волята му, Повелителко… — отвърна Амбиос на немия й въпрос. Тонът му означаваше: „Макар и на смъртно легло, той е крал…“ Донесоха дървени пейки и поставиха носилката отгоре им. Мъчително присвитите челюстни мускули на Гауен се отпуснаха и след миг той отвори очи.
Кайлеан срещна погледа му.
— Защо…
— За да ти помогна с каквото мога, когато опиташ отново — отвърна Гауен.
— Отново ли? — поклати глава Кайлеан. — Сторих всичко, каквото можех…
— Нека опитаме по друг начин — предложи Сианна. — Нали ти си ни обяснявала колко голяма е силата на триадата в такива случаи? Три точки дават винаги по-добър баланс от една.
— Да не би да имаш предвид себе си, Гауен и мен? Та дори само това, че се намира вътре в кръга, е достатъчно опасно за него! Ако се опита да проведе през тялото си такава сила, това би го довършило!
— Тъй или иначе ще умра — или от раните си, или когато дойдат римляните — каза тихо Гауен. — Чувал съм, че самата смърт на посветен крал предизвиква концентрацията на изключителна енергия. Убеден съм, че сега, умирайки, имам по голяма сила, отколкото притежавах преди седмица, когато бях напълно здрав и жизнен. Разбираш ли, сега си спомням ясно кой съм всъщност и кой съм бил преди. Малкото живот, който ми остава, е незначителна цена за такава победа.
— Сианна също ли мисли като теб? — попита горчиво Кайлеан.
— Той е мъжът, когото обичам… — гласът на Сианна потрепна едва забележимо. — Как бих могла да се противопоставя на желанието му? За мен той винаги е бил крал.
— Ние отново ще се срещнем — Гауен вдигна очи към нея и Кайлеан. — Нали ти самата си ни учила, че този живот не е единственият, който ни е даден?
Кайлеан срещна очите му. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. В този миг виждаше безкрайно ясно не само Гауен, но и чистия дух на Сианна виждаше го, съзнавайки, че в обичта си понякога се бе изправяла срещу нея.
— Тъй да бъде — произнесе тя тъжно. — Ще поемем риска този път заедно. Вярвам, че една и съща верига свързва трима ни.
Тя се изправи и загледа другите двама.
— Ако все още сте решени да изпълните това, което сте намислили, трябва да заемете местата си в кръга и да стоите с ръце, обвити и сключени около каменните стълбове. Този път няма да танцуваме. Целостта на камъните е нарушена и те не могат да привличат достатъчно енергия. Енергията трябва да тече по посока, еднаква с посоката на слънцето, през телата и сключените ни ръце, докато пеем…
Още веднъж на Тор се възцари абсолютно мълчание. Поемайки си дълбоко дъх, Кайлеан съсредоточи цялата си същност в земята, на която бе стъпила и поде звучно и вибриращо първата нота от свещения акорд. Още гласове се включваха постепенно и вибрациите се усилваха все повече и повече, докато Кайлеан и почна да ги вижда като трептене на въздуха. След като тонът се стабилизира, тя спря да пее. Сианна и Гауен също замлъкнаха, но тя чувстваше как се стремят да привлекат звука така, че да се фокусира в телата им.
Този път усети нещо окуражаващо, или просто тя самата изпадаше в дълбок транс, който я караше да гледа спокойно и някак отстрани на събитията. Наложи си да се съсредоточи още повече и поде следващата поред нота от акорда.
Колкото по-сложна ставаше хармонията, толкова по-ясни очертания добиваха светлинните вълни. Енергията, която бяха предизвикали танцуващите, бе действително по-мощна, но сега светлината бе по-стабилна. По-опитните друиди бяха заели местата си при камъните, в които имаше пукнати ни, така че силата им да балансира местата в енергийния поток, където имаше пролуки.