Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Сините дракони на китките на Гауен сега бяха поаленели от кръв. Все още не чувстваше нищо, но знаеше, че голяма част от кръвта е и негова. Примигна, защото някаква сянка се спусна за миг пред погледа му, сетне отскочи встрани пред удара на противника, но този път реакцията му бе по-забавена. Не, не беше от загубата на кръв. Гауен рискува да погледне за миг нагоре и забеляза, че черна мъгла започва да се стели по доскоро напълно ясното небе.
„Кайлеан и Сианна“, каза си той. „Те ще ги довършат. На мен ми остава само да издържа.“
И все пак оставаха още петима души. Мечът му проблесна, докато отново замахваше с него. Легионерът пред Гауен отскочи и Гауен се разсмя. Сетне, като светкавица от ясно небе, нещо го удари със страшна сила между раменете. Гауен залитна напред и рухна на колене, учуден от тежестта, която го притискаше надолу. Не разбираше и защо внезапно му стана толкова трудно да си поема дъх.
Сетне свали поглед надолу и видя острието на пилума, който стърчеше от гърдите му. Поклати глава, все още невярващ. Смрачаваше се бързо, но не достатъчно бързо, за да не могат римляните да видят къде да забият мечовете си — в гърба му, в краката и под раменете…
Гауен вече не виждаше нищо. Мечът се изплъзна от безчувствените му пръсти.
— Сианна… — прошепна той и се отпусна с въздишка върху свещената земя на Авалон — също като последната нощ, когато й бе посветил живота си, вливайки жизнената си сила в обятията й.
8.
— Мъртъв ли е?
Кайлеан положи много нежно главата на Гауен на гърдите си. Бе съсредоточила всичките си способности, за да долови някаква искрица живот у него. Като че ли се чувстваше нещо, но много слабо. Трябваше да се опита да хване пулса му.
— Още е жив — отвърна тя с несвой глас — макар че само боговете могат да кажат защо.
„Толкова много кръв!“ Свещената земя на Тор бе просмукана от нея. Колко ли години дъжд бяха необходими, за да се отмие, зачуди се Кайлеан.
— Свещената кралска сила не допуска да издъхне — обади се Рианон.
— Дори кралска мощ не можеше да промени нещата при такива неравни сили — каза Амбиос. Той също бе ранен, но не сериозно. Други от младите друиди бяха загинали. Но римляните също загинаха — до крак, когато магическият мрак обгърна хълма, и само тези, дарени с вътрешно зрение, можеха да различат враг от приятел.
— Длъжна бях да бъда там — прошепна Кайлеан.
— Нали ти ни спаси. Ти призова сенките… — прекъсна я Рианон.
— Много късно. — Дъх не й стигаше. Мракът отдавна се бе вдигнал, но тя не виждаше от сълзите, които замъгляваха очите й. — Много късно. Не можах да спася Гауен…
Когато дойдоха римляните, тя беше в малката си къщичка и си почиваше, за да е бодра на продължението на празника по обяд. Нямаше никаква вина — всички го казаха. Как би могла да знае?
Но никакви извинения не можеха да променят факта, че преди десет години Ейлан загина, защото Кайлеан пристигна прекалено късно във Вернеметон А сега синът на Ейлан, когото бе обикнала като свое дете, умираше, защото тя не бе до него, когато се нуждаеше най-много от помощта й.
— Да го преместим ли? — попита Рианон.
— Може би няма да е зле — отвърна Маргед. Тя имаше все пак най-много лечителски познания от всички тук. — Но не надалеч. Най-добре ще е да направим нещо като заслон над него. Ако успеем да срежем копието, можем да го поставим да лежи по гръб — така ще е най-добре за него.
— Не можем ли да го изтръгнем? — попита Амбиос с внезапно изтънял глас.
— Ако го изтръгнем от гърдите му, ще умре начаса.
„Да, ще умре бързо, без да съзнава какво се случва“, каза си Кайлеан. „В противен случай ще умре по-късно, при това в мъки.“ Знаеше много добре как умират хора с пронизани бели дробове. Много по-милостиво би било, ако изтръгнеха пилума от гърдите му още сега. Но, макар и за кратко, Гауен бе носил титлата Пендрагон, а кралете, също както и върховните жрици, нямаха право да умират като обикновените хора.
Трябваше да доведат Сианна, за да се сбогува с него, каза си Кайлеан. В сърцето си обаче знаеше, че всъщност собственото й желание да чуе макар една последна дума от устата на осиновения си син повлия на решението й.
— Вдигнете заслона от зеленина, който направихте за него тази сутрин, и го донесете тук. Ще отрежем пилума и ще се грижим за него, колкото ни позволяват силите и уменията.
Кайлеан стана и бавно започна да обхожда каменния кръг. Докато Гауен се сражаваше с римляните, назарянските монаси бяха продължили разрушителното си дело. Двата каменни стълба лежаха на земята заедно с три по-малки камъка, а каменният олтар бе разсечен от голяма пукнатина. По силата на дългогодишния навик Кайлеан се движеше по посока на слънцето, но силата, която в друг случай би се събудила от движенията й от камък към камък, сега се надигаше бавно, без цел и посока. Тор бе ранен също като Гауен, и силата изтичаше през раните на камъка.