Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Още веднъж Кайлеан мобилизира всичките си сили, и третата нота зазвуча в натежалия от напрежение въздух.
Докато по-високите гласове на младите жени и момичетата завършваха акорда, Кайлеан си каза, че сега вълшебството би трябвало да подейства, защото в общото светло сияние започваше да различава нещо като дъга, която също почваше да се движи по посока на слънцето. Това вече бе сила, която не трябваше да се овладява — те трябваше да тръгнат по нея, да използват движението й. Липсваше само правилната посока.
— Възпявам свещените камъни на Авалон… — поде тя в четвърти тон.
— Възпявам кръга от светлина и песен… — отекна гласът на Сианна.
— Възпявам духа, който надмогва страданието… — гласът на Гауен прозвуча удивително силно.
— Свещено е това място…
— Зелена е тревата по хълма…
— Но вятърът отвява цветовете…
Гласовете се издигаха в строга последователност, звънтяха като камбани. През пъстроцветната дъга Кайлеан виждаше различни картини от Авалон — водата на езерото, оцветена в розово от изгрева на слънцето; сребристата светлина по пладне; огненото сияние, подпалило тръстиките в светлината на залеза. Призоваваха красотата на Тор през пролетта, когато целият хълм бе обнизан с гирлянди от ябълков цвят, през лятото, потънал в пищна зеленина, през есента, забулен от нежния воал на сивкава мъгла. Възпяваха зелените острови, свещените дъбови дървета, чиито върхове се стремяха към небето, и сладостта на дивите горски плодове, скрити в мъха.
Сега я нямаше заразителната възбуда на първия опит — съществуваше само все по-пълната убеденост, че се издигат, понесени от музиката. Все по-силна ставаше енергията, концентрирана в каменния кръг, и вече започваше да изтича навън — до границите на земите на друидската общност. Оста на цялото това гигантско, бавно въртящо се колело, бе неподвижната триада в центъра на каменния кръг, при олтара. Кайлеан чувстваше с цялото си същество и любовта, изпълнила сърцето на Сианна, и несломимия дух на Гауен. Съзнаваше и начинът, по който нейният дух — непринадлежащ вече нито на мъжкото, нито на женското начало — ги си свързваше със своята мъдрост, как фокусът на силата преминаваше последователно през телата на тримата.
И тогава до слуха й долетя друг глас — безкрайно далечен, нежен и сладък — глас от отвъдния свят. Гласът също пееше за Авалон, за неумиращата му прелест, за красота извън времето и пространството, вечната сила, която преминава през световете, за Авалон в човешките сърца.
Никой смъртен не би могъл да устои на този зов. Душата на Кайлеан трептеше като току-що оперено птиче, издигнало се за първи път в небесата. Земята под краката им се разтърси — Кайлеан залитна напред и се вкопчи в олтара. Вече не стоеше на твърда земя, но ръцете на другите двама бяха спасителната връзка, в която се бе вкопчила, докато вибриращите вълни я издигаха все по-високо и по-високо — далеч от видимия свят на хората.
Вече не виждаше нищо — нито олтара, нито каменния кръг. Съзнаваше единствено присъствието на Гауен и Сианна, които заедно с нея се рееха в кръг от неземна светлина. Разбираше, че са излезли от земната си обвивка, защото Гауен бе отново здрав и стоеше изправен, в цялата сияйна сила на младостта си, а Сианна бе до него — досущ както стояха предишната нощ, когато се врекоха един другиму завинаги. За последен път припламна силата, премина през ръцете на тримата, и сетне над тях се възцари пълен, прекрасен покой.
— Свършено е… — чу се глас над тях. Тримата вдигнаха очи нагоре и видяха Кралицата на феите — такава, каквато може да бъде видяна единствено в нейното царство — блестяща от хубост, в цялото си великолепие, за което смъртните в своя свят могат да добият само далечна и бегла представа.
— Вие изпълнихте задачата си. Остава само да призовете мъглите, та да скрием Авалон от света на хората. Вие, деца мои, ще се върнете в земните си обвивки. Повелителката на Авалон, която нерядко се е отделяла от тленната си плът, ще може сама да присъства на вълшебството, за да разбере мистерията и да запомни заклинанието, с което посветените ще могат да минават между световете и да излизат през мъглите във външния свят.
Кайлеан отстъпи назад. Сианна, усмихната, се обърна, но Гауен поклати глава.
— Връзката ми със земния свят е непоправимо прекъсната.