Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Добре тогава — каза тя най-сетне. — Това решение ще се отрази на живота на всеки един от нас, затова не мога да го взема сама, но ще дойда при вас, ще поговорим и заедно ще решим какво да се прави.
Един по един, като накуцваха и се влачеха, друидите запристигаха в разбития каменен кръг. Амбиос донесе стола на Кайлеан и тя се отпусна в него. Болката в костите й припомни колко дълго е стояла права. Бе приучена да не обръща внимание на изискванията на тялото си, но тъкмо в този миг чувстваше всяка от шестдесетте си години.
Няколко светилника бяха поставени на земята. В потрепването на слабата им светлина Кайлеан сякаш видя отражение на собствените си страхове и тревоги.
— Не можем да останем тук — поде Амбиос. — Не познавам добре римляните, но всеки знае как се отнасят с тези, които са нападнали и убили техни войници. Ако пленят някого по време на война, продават го в робство, но когато хора от населението на поробените земи се бунтуват срещу римското владичество, разпъват ги на кръст…
— Нали на нас, британците, не е позволено да носим оръжие, за да не го вдигнем срещу тях — допълни друг.
— Какво чудно има в това? — отбеляза Рианон с гордост, примесена с горчивина. — Виж какво успя да направи Гауен с меча си!
Всички се обърнаха и впериха поглед в неподвижните фигури в заслона от зеленина.
— Няма съмнение, че във всички случаи за нас не би имало милост — каза Ейлунед. — Чувала съм да разправят как постъпили с жените от Мона. Горският храм бе създаден, за да запази тези, които са останали живи тогава. Не трябваше да го напускаме.
— Вернеметон е разрушен — каза Кайлеан уморено. — А и храмът изобщо просъществува толкова дълго единствено благодарение на факта, че върховният жрец Арданос бе успял да се сприятели с няколко висши римски сановници. Оттогава насам живяхме спокойно, просто защото римската власт не подозираше за съществуването ни.
— Останем ли тук, ще ни изколят. Но къде бихме могли да отидем? — попита Маргед. — Дори планините на Деметия не могат да ни дадат сигурно убежище. Дали да не помолим хората от племената да ни построят лодки, да вдигнем платна и да потърсим нов дом в островите отвъд западното море?
— Уви — намеси се Рианон, — горкият Гауен най-вероятно ще стигне до тези острови много преди нас.
— Да тръгнем на север — каза Амбиос. — Жителите на Каледония не сведоха чела пред Рим.
— Сега — не, но по времето на Агрикола се преклониха — отвърна му Бранос. — Кой ни гарантира, че някой по-амбициозен император няма да ги прегази отново? Освен това северните племена имат своя религия. Надали ще сме добре дошли сред тях.
— Тогава — заключи мрачно Рианон — това е краят на ордена на друидите в Британия. Длъжни сме да отпратим децата, които са ни поверени за обучение, обратно при родителите им, а ние да се спасяваме кой както може.
Бранос поклати глава.
— Прекалено съм стар за такива промени. Ще остана тук. Ако римляните счетат, че старите ми кости могат да им послужат за забавление, тяхна работа.
— И аз оставам — допълни Кайлеан. — Повелителката Ейлан ме изпрати да служа на Богинята на този свещен хълм, и аз няма да изневеря на дадената пред нея клетва.
— Майко Кайлеан! — възкликна Лизанда. — Не можем да заминем…
Прекъсна я викът на Сианна, която се бе изправила и махаше с ръка.
— Гауен се събуди! — викаше тя. — Трябва да дойдете!
Кайлеан си помисли колко е странно, че умората не я бе напуснала, но внезапно изгуби всякакво значение. Тя стигна първа до Гауен и коленичи пред него, движейки ръце над тялото му, за да долови потока на жизнената му сила. Той се чувстваше по-ясно, отколкото бе очаквала — все пак, макар и много тежко ранен, Гауен бе в разцвета на силите си и в прекрасно физическо състояние. Не, душата нямаше да се отдели лесно от това тяло.
— Вече му казах какво се случи, след като той загуби съзнание — каза Сианна тихо. — А вие — какво решихте?
— Никъде няма убежище за нас — отвърна Амбиос. Хвърли поглед към мъртвешки бледото лице на Гауен и бързо отвърна очи. — Трябва да се разпилеем и да се надяваме, че римляните ще решат, че не си струва труда да ни преследват поединично.
— Но Гауен не може да бъде местен, и аз няма да мръдна оттук! — повиши глас Сианна.
Кайлеан забеляза, че Гауен се раздвижи конвулсивно, и постави ръката си върху неговата.
— Не мърдай! Трябва да пестиш силите си!
— За какво? — Гауен едва помръдна устни, но колкото и странно да бе, в очите му проблесна весела искрица. Сетне извърна очи към Сианна. — Тя… не бива да се излага на опасност… заради мен…
— Ти не изостави свещения храм — каза Кайлеан.