Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Това място е посветено на моите богове! Не смей да докосваш камъка! — той не можа да познае гласа си, който вибрираше и отекваше в кръга на храма. Другите монаси отстъпиха плахо, но Павел само се разсмя.
— Аз ви предизвиквам, демони! Махни се от мен, Сатана! — и той отново заблъска камъка.
Ръцете на Гауен се сключиха около кокалестите му рамене. Той откъсна Павел от стълба и го хвърли на земята. Докато се изправяше, обученото му ухо долови недвусмисления съсък, който се чува при ваденето на меч от ножницата, и се обърна като стрела с ръка на дръжката на собствения си меч.
Легионерите бяха готови да хвърлят копията си, но Гауен застави пръстите си да се отпуснат. Мислите му се гонеха хаотично. „Няма да лея кръв на тази свещена земя. Не съм посветен за вожд на войските, а за върховен крал!“
— Гай Мацелий Север, в името на императора те арестувам! Остави оръжието! — закънтя гласът на декуриона, който бе почнал да размахва меча си.
— Тогава арестувай и тях — и Гауен посочи монасите.
— Твоята религия е обявена извън закона. Ти си отстъпник! — изръмжа офицерът. — Махни този меч или ще наредя на хората си да те пронижат с копията на място!
„Вината е изцяло моя“ — мисълта накара мозъка на Гауен да запулсира с тъпа болка. „Ако не се бях обърнал към Рим, никой нямаше да подозира за съществуването на Авалон!“
„Тъй или иначе, сега знаят!“, обади се друг, бунтарски глас в съзнанието му. „Нима ще заложиш живота си заради няколко каменни стълба?“
Гауен обърна поглед към храма. Къде бе вълшебството, което го бе обгърнало със сияние в мига, когато се яви Мерлин? Та това си бяха обикновени камъни, странно голи на дневната светлина, а той, глупакът, бе повярвал, че е крал. Но каквато и да бе истината, несъмнено бе едно — на този каменен олтар Сианна го бе дарила с любовта си, и той нямаше да допусне ръцете на Павел да го осквернят. Забеляза Сианна зад войниците и се опита да й се усмихне, но, уплашен да не би явното й отчаяние да го размекне, бързо отвърна поглед.
— Никога не съм полагал клетва пред вашия император, затова пък съм се клел да защитавам този свещен хълм! — каза той, без да повишава глас, и древният меч, който хората от блатистите земи му бяха поднесли едва снощи, сякаш от само себе си излезе от ножницата и легна в ръката му.
Декурионът даде знак. Острието на издигнато копие улови един слънчев лъч и проблясна злостно. В същия миг един камък изкънтя по нечий шлем и литналият пилум падна далеч от целта.
Като изключим Гауен, друидите бяха невъоръжени, но около храма имаше изобилие от камъни. Легионерите се огънаха под засипващата ги каменна градушка, но все пак отговориха на нападението. Гауен видя как Туарим рухна на земята, пронизан от копие, насочено този път по-точно. Слава на боговете, другите жрици бяха успели да издърпат Сианна настрани и сега я водеха нанякъде.
Трима от легионерите се запътиха към него с вдигнати щитове и насочени мечове. Гауен зае защитна позиция. Първия удар отби, както го бе учил Руфин, и отвърна на свой ред с удар, който сряза кожените ремъци на бронята и проникна в тялото на войника отстрани. Той изкрещя и падна, а Гауен се изви като вихрушка и връхлетя върху втория. Великолепното острие проби щита без никакво усилие. Изненадата, изписала се на лицето на втория легионер, докато падаше, би се сторила смешна на Гауен, ако имаше време да разсъждава, но третият вече го нападаше. Гауен се шмугна под ръката на противника си и заби меча с все сили напред и нагоре, право в сърцето на войника.
Тялото почти повлече меча със себе си, докато падаше, но Гауен успя да го изтръгне от раната. Около него на земята лежаха телата на четирима друиди. Пристигнали бяха на помощ и няколко души от племената, но техните стрели не вършеха почти никаква работа срещу римските ризници.
— Бягайте! — махна им Гауен. Защо не бягаха, докато все още имаше време? Сега забеляза, че останалите живи друиди се опитваха да се доберат по-близо до него и го викаха по име.
Гауен още веднъж връхлетя, изненадвайки римляните. Повали още един с първия удар; вторият успя да се предпази и отвърна на удара му; мечът засегна ръката на Гауен над лакътя, но той не изпита болка.
Удар в гърба го накара да залитне, но в следващия миг се изправи наново и отвърна с такъв удар, че ръката на другия отхвърча от тялото му. Оставаха петима плюс декурионът, но вече бяха започнали да проявяват по-голяма предпазливост. Може би щеше да се справи с тях и сам. Усмихнат, с див блясък в погледа, Гауен притисна следващия си противник с такъв порой от удари, че части от щита му се разхвърчаха наоколо.