Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— О, да, вярвам ти — промълви Рурк и развеселено си помисли, че „желязната“ Ив Далас все пак има някаква слабост. — Предлагам да разуча каквото мога.
— Но ти не си полицай.
— Проучването ще бъде съвсем неофициално, разбира се.
Тя го изгледа, забеляза насмешливо проблясващите му очи, в които се четеше разбиране, и въздъхна.
— Съгласна съм. Между другото случайно да разполагаш с експерт по извънземна флора?
Рурк вдигна чашата с вино и се усмихна.
— Всъщност…
Единайсета глава
Ив реши, че разследването я води в прекалено много посоки. Реши да се насочи натам, където обстановката й е най-добре позната — улиците на Ню Йорк. И да действа сама.
Ала преди това нареди на Пийбоди да провери един куп данни и позвъни на Фийни с въпрос дали не разполага с нови сведения.
Тръгна сама, тъй като нямаше настроение за банални разговори, не искаше да я заглеждат отблизо. Беше прекарала ужасна нощ и й личеше.
Сънува кошмар по-страшен от всички досега. Ужасът сякаш се вкопчи в гърлото й и започна да я задушава. Тя се сепна, бе обляна в пот, а от гърдите й се изтръгваха приглушени ридания. Забеляза, че навън се зазорява. За щастие беше сама в леглото — Рурк бе вече в банята.
Ако я беше видял или бе чул виковете й, никога нямаше да й позволи да излезе. Подтиквана от излишна гордост, тя направи всичко възможно да не се срещнат, остави му кратка бележка и тихичко напусна къщата.
Не се обади и на Мейвис, но на излизане се засече със Съмърсет, който я удостои със смразяващ поглед.
Ив му обърна гръб и отвори външната врата. Измъчваше я странното усещане, че загърбва нещо много, много важно.
Надяваше се да намери утеха в работата — справяше се с нея, там нямаше неизвестни, които да я терзаят. Спря пред Дърти Клъб в Ийст Енд и излезе от колата.
— Здрасти, белокожо сладурче.
— Как я караш, Крак?
— Ами, не си давам много зор. — Крак се ухили. Чернокож исполин, чието лице беше покрито с татуировки. Гръдният му кош напомняше варел. Носеше туника, отворена на гърдите и украсена с пера, която стигаше малко под коленете му и разкриваше розовата му набедрена препаска. — Ама и днес ще е една жега…
— Имаш ли време да ме почерпиш с нещо студено?
— За теб — винаги, сладурче. Да не би да си решила да послушаш съвета на чичо Крак, да се откажеш от полицайството и да покажеш хубавото си задниче в нашия клуб?
— Може би ще го сторя, но в следващия си живот.
Чернокожият се изкикоти и потупа лъскавия си, издут корем.
— Мама му стара, хич не вдявам защо толкова си падам по теб. Всеки път идваш и веднага почваш да командваш стария Крак.
Ив си каза, че е била и в по-долнопробни клубове, но за щастие беше посещавала и далеч по-изискани. Лъхна я застоял въздух, примесен с миризма на евтин парфюм и алкохол, на дим, потни тела и безразборен секс.
Беше прекалено рано дори за най-редовните посетители. Столовете бяха преобърнати върху масите, някой очевидно беше правил неуспешни опити да измие с парцал невъобразимо мръсния под.
Ала бутилките на бара блестяха под разноцветните светлини. Вдясно на сцената танцьорка с розово трико разучаваше нови стъпки под съпровода на невидим оркестър.
Крак кимна на дроида зад бара, после на танцьорката и те побързаха да се отдалечат.
— Какво ще пиеш, хубавице?
— Кафе.
Исполинът застана зад плота, без да престава да се усмихва.
— Готово. Какво ще кажеш да ти капна от моя специалитет?
Ив вдигна рамене и си каза: „Когато си в Рим…“
— Защо не? — отвърна и впери поглед в него.
Крак програмира кафето и отключи някакъв шкаф, от който извади бутилка, подхождаща на някой гном от приказките. Младата жена се облегна на недотам чистия плот, вдъхна познатата миризма и се поотпусна. Знаеше защо харесва Крак — нощния пазач на клуба, когото почти не познаваше, но все пак разбираше. Навярно защото исполинът принадлежеше към свят, в който тя беше прекарала почти целия си живот.
— А сега ще кажеш ли на Крак какво те води на това лошо място, захарче? Играеш си на ченге, така ли?
— Страхувам се, че си прав. — Тя отпи глътка от кафето и за малко да се задави. — Страхотен специалитет, няма що!
— Пазя го само за най-любимите ми хора. Уверявам те, че е законно. Почти. — Той намигна. — Какво искаш от чичо Крак?
— Познаваш ли един тип на име Бумър? Всъщност това му беше прякорът. Истинското му име бе Картър Йохансен. Играч на дребно. Доставяше информация на полицията.
— Знам го. Обаче нахрани рибите, нали?