Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Точно така. Някой го е очистил. Имал ли си вземане-даване с него?
— Ами, мяркаше се тук от време на време. — Исполинът изпи на екс една чашка от специалитета си, без да го разрежда. Примлясна от удоволствие и продължи: — Понякога беше бъкан с мангизи, друг път — без пукната пара. Обичаше да гледа стриптийза и да дрънка мръсотии. Ама не мога да разбера на кой му е притрябвало да ликвидира стария — той не пречеше на никого. Чух, че чак лицето му било смазано.
— Вярно е. Чудя се защо.
— Ако питаш мен, сигурно е настъпил някого по мазола. Старецът все слухтеше. А пък като пийнеше повечко, устата му не преставаше да мели.
— Кога го видя за последен път?
— Ха сега де, не мога да се сетя. Обаче със сигурност е било преди няколко седмици. Май една вечер цъфна с цял джоб мангизи. Взе си една бутилка, няколко хапчета и си поръча стая. Лусил се качи с него. Не, не беше Лусил, а Хета. К’во да правя, сладурче, всички вие, белите момичета, сте досущ еднакви. — Исполинът шеговито намигна.
— Обяснил ли е на някого откъде има толкова много пари?
— Може да е казал на Хета, беше страшно мотан. Изглежда я беше пратил за още хапчета. Изфукал се, че ще става импресарио или нещо подобно. Тъкмо се майтапехме с тая му служба и не щеш ли, дядката изскочи на сцената дибидюс гол. Щяхме да изпопукаме от смях. Горкичкият, имаше най-нещастното пикало, което си виждала.
— Доколкото разбирам, празнувал е сключването на някаква сделка.
— И аз така си мисля. После в клуба взе да става напечено. Пукнах няколко глави, изхвърлих няколко типа на улицата. Сега се сещам, че както си стоях на прага и старият Бумър профуча покрай мен. Гепих го на шега, ама ми направи впечатление, че вече не беше на върха на щастието. Стори ми се, че а-ха и ще напълни гащите.
— Каза ли нещо?
— Не. Изтръгна се от ръцете ми и си плю на петите.
Май тогава го видях за последен път.
— Кой ли го е изплашил? С кого е разговарял?
— Това не мога да ти кажа, бонбонче.
— През онази нощ видя ли в клуба някои от тези личности? — Ив извади фотографиите от чантата си и ги подреди като ветрило върху плота. Бяха на Пандора, Джери, Джъстин, Редфорд и — тъй като процедурата го изискваше — на Мейвис и Леонардо.
— Хей, тия двете ги познавам. Викат, че били топ манекенки. — Той нежно докосна с дебелите си пръсти снимките на Пандора и Джери. — Червенокосата чат-пат се отбива тук и гледа да забърше някое гадже. Може да е била в клуба през онази нощ, ама не съм сто процента сигурен. Другите не са сред нашите „редовни посетители“, както се изразява шефът. Поне аз не ги познавам.
— Виждат ли си някога червенокосата с Бумър?
— Ами, притрябвал й е тоз дъртак. Тя си падаше по яки, тъпи и млади. Бумър беше само тъп.
— Чувал ли си за някакъв нов наркотик, Крак?
Лицето му стана безизразно, усмивката му помръкна.
— Не, не съм.
Ив знаеше, че няма да получи друга безплатна информация. Безмълвно извади няколко кредита и ги постави на бара.
— Отпушиха ли ти се ушите?
Чернокожият впери очи в монетите, сетне я погледна право в лицето. Тя разбра безмълвната му подкана и прибави още няколко кредита. Крак протегна огромната си длан и монетите изчезнаха.
— Подочух напоследък за нещо ново. Било страшно готино, действало дълго и струвало майка си и баща си. Май му викали „безсмъртие“. Обаче още не ми е попадало. Хората тук не могат да дават луди пари и изчакват цената да падне, което пък означава, че ще минат поне още няколко месеца, докато се докопат до новото удоволствие.
— Бумър споменавал ли е нещо по въпроса?
— Не думай, значи с това се е занимавал. — Крак замислено я изгледа. — Копче не ми е казал. Обаче подочух това-онова. Говори се, че новата дрога е направо страхотна — нещо като предварителна реклама — ама не съм чул някой да я е опитвал. Така се прави бизнес — усмихна се той. — Предварително пускаш слухове, после ония, дето се друсат, са готови да дадат мило и драго за новото удоволствие.
— Действително това е доходен бизнес. — Ив се приведе към него и добави: — Да не си посмял да опиташ от този наркотик, Крак. Смъртоносен е. — Когато исполинът иронично се усмихна, тя постави ръка върху огромната му длан. — Не се шегувам. Това е бавно действаща отрова. Ако хора, за които милееш, се друсат, предупреди ги да не посягат към тази гадост, в противен случай няма дълго да са между живите.
Той в изгледа с невярващи очи.
— Май не се майтапиш, белокожке. Нали не се опитваш да ме понасяш, както правят повечето ченгета?
— Говоря съвсем сериозно. Тръгнеш ли да вземаш от новия наркотик, след около пет години нервната ти система се „претоварва“ и настъпва смърт. Най-страшното е, че производителите знаят как действа дрогата.