Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Накратко му разказа за връзката между убийствата на Бумър и на Пандора — наркотикът с неизвестен състав.
— Не можахме да открием кутийката с дрогата — завърши тя. — Някой е проникнал преди нас в дома на Пандора и е знаел какво търси и къде да го открие.
— Джери публично се е обявила против употребата на наркотици. Естествено това е реклама — промълви Рурк. — А в случая става въпрос за огромна печалба, не за вземане на дрога само за удоволствие.
— Напълно съм съгласна с теб. От този нов наркотик, към който се пристрастяваш лесно и който притежава силно въздействие, може да потече златна река. Фактът, че би могъл да се окаже смъртоносен, няма да попречи нито на продажбата, нито на употребата му.
Тя отмести чинията, без да довърши пържолата, при което Рурк се намръщи. Липсата на апетит при Ив подсказваше, че е разтревожена.
— Имам чувството, че разполагаш с факти, които ще подпомогнат на разследването, Ив. И които свидетелстват, че Мейвис е невинна.
— О, да. — Тя нервно скочи от стола. — Попаднах на следа, която води до задънена улица, Фицджералд и Йънг взаимно доказват алибито си. Дисковете от системата за сигурност потвърждават, че двамата са се намирали в дома на Йънг по времето, когато е извършено убийството. Освен ако единия от тях е успял някак си да подправи записите. Редфорд няма алиби или по-точно — алибито му не струва пукната пара, но не мога да го обвиня в престъпление. Поне засега.
Рурк разбра, че ръцете я сърбят да арестува продуцента. Реши да я поразпита по-подробно.
— Какво мислиш за него?
— Че е груб, безскрупулен и егоист.
— Изглежда не ти е допаднал.
— Никак. Опита се да хитрува, а на лицето му беше изписано такова самодоволство, сякаш казваше: „Вижте как ще преметна тъпото ченге, без да си напрягам мозъка.“ Освен това, подобно на Йънг и Фицджералд, той доброволно ми предложи информация. Нямам доверие на подобни доброволци.
„Желязната логика на едно ченге“ — помисли си Рурк, а на глас каза:
— Сигурно щеше да му имаш повече доверие, ако трябваше насила да го караш да проговори.
— Точно така. — За нея това беше едно от основните правила. — Изгаряше от желание да ме осведоми, че Пандора е използвала наркотици, Фицджералд се постара да ме убеди в същото. А пък тримата едва ли не с наслаждение ми съобщиха, че не са обичали жертвата.
— Предполагам не ти е минало през ума, че може да са напълно честни.
— Когато хората са толкова откровени, особено пък с ченге, обикновено имат задни мисли. Ще се поразровя, дано открия нещо повече. — Тя закрачи из помещението, сетне отново се настани до масата. — Има и един тип от „Наркотици“, с когото си кръстосахме шпаги.
— За Касто ли говориш?
— Да. Искаше да се заеме с двата случая, които разследвам, а когато шефът го отряза, се престори, че се е примирил. Няма начин да работим на равни начала с него. Втълпил си е, че трябва да получи повишение.
— Нима ти не се стремиш към същото?
Тя ледено го изгледа.
— Когато го заслужа.
— А междувременно с удоволствие ще си сътрудничиш с Касто.
— Млъкни, Рурк! Работата е там, че ми трябва неоспоримо доказателство за връзката между убийствата на Бумър и Пандора. Необходимо е да открия човека, който е познавал и двамата. А дотогава над Мейвис ще тегне заплахата да бъде съдена за убийство.
— Доколкото разбирам, трябва да проведеш разследването в две посоки.
— И кои са те?
— Бляскавият свят на висшата мода и мръсните задни улички. — Извади цигара, запали я и продължи: — Къде каза, че е била Пандора преди да се върне на Земята?
— На станция „Звездна светлина“.
— Притежавам няколко заведения там.
— Господи, каква изненада! — иронично възкликна Ив.
— Мога да поразпитам тук-там. Хората от обществото, в което се движеше Пандора, не реагират особено дружелюбно на появата на ченгета.
— Ако не науча необходимото, лично ще замина за „Звездна светлина“.
Някаква странна нотка в гласа й го накара да я изгледа.
— Какъв е проблемът?
— Няма никакъв проблем.
— Ив, не можеш да ме заблудиш.
— Никога не съм напускала планетата.
Той я изгледа смаяно.
— Какво? Никога ли?
— Повечето от нас не ходят в междупланетни командировки, когато им се прииска. На Земята има предостатъчно работа за обикновените хора като мен.
— Няма причини да се страхуваш — промълви той, тъй като заядливите й думи не успяха да го заблудят. — Пътуването в космоса е по-безопасно от шофирането из града.
— Дрън-дрън — промърмори тя. — Освен това не съм казала, че се страхувам. Ако се наложи, ще замина. Но бих предпочела да не го правя, това е всичко. Все пак се налага да побързам, за да измъкна Мейвис от тази каша.