Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— А кога си свободна?
— Аз работя много и не излизам често, но все пак ви благодаря за поканата.
Линията прекъсна. Кучката му затвори — някаква шибана статистка затвори на Тоби Темпъл! Нямаше жена, която да не даде година от живота си за една нощ с него, а тая тъпа путка го разкара! Обзе го страшна ярост, която се изля върху всички наоколо. Нищо не беше както трябва. Сценарият — боклук, режисьорът — кретен, музиката — ужасна, актьорите — въшкари. Повика Еди Бериган, директора на продукция, в гримьорната си.
— Какво знаеш за Джил Касъл? — натърти Тоби.
— Нищо — Еди отговори светкавично. Не беше глупак. Както и всички останали от предаването, той знаеше съвсем точно какво става. Както и да се обърнеха нещата, нямаше да го хванат натясно.
— Чука ли се?
— Не, сър — твърдо каза Еди. — Ако го правеше, щях да знам.
— Искам да я провериш — нареди Тоби. — Разбери дали си има приятел, къде ходи, какво прави — ясно ти е какво искам, нали?
— Да, сър — каза Еди сериозно.
В три часа на другата сутрин Еди бе събуден от телефона в спалнята.
— Какво научи? — попита гласът.
Еди седна на кревата и се помъчи да се събуди.
— Кой, по дяволите… — изведнъж разбра кой е на другия край. — Проверих — каза бързо. — Има чисто медицинско.
— Не те питах за шибаното й медицинско — сряза го Тоби. — Спи ли с някого?
— Не, сър. С никого. Разпитах всичките си приятели в града. Всеки я харесва, защото е добра актриса — говореше бързо, мъчеше се да убеди мъжа на другия край. Ако Тоби Темпъл научи, че е спал с Джил, че тя е предпочела него пред Тоби, Еди нямаше да има повече работа в този град. Наистина бе говорил с останалите директори на продукция. Всички бяха на същото мнение. Никой не желаеше Тоби Темпъл за враг. Дадоха си обет за мълчание. — Не ходи с никого.
Гласът на Тоби се смекчи:
— Ясно. Значи, че е просто малко луда, а?
— Предполагам — каза Еди с облекчение.
— Ей, ама аз да не те събудих?
— Не, не. Всичко е наред, господин Темпъл.
Всичко беше наред, само дето Еди не заспа повече.
Разсъждаваше какво щеше да го сполети, ако истината излезе наяве.
Защото това бе градът на Тоби Темпъл.
Тоби и Клифтън Лоурънс обядваха в парк-клуба „Хилкрест“. Той бе създаден поради обстоятелството, че съвсем малко от луксозните парк-клубове приемаха евреи. Това ограничение се спазваше толкова строго, че веднъж десетгодишната дъщеря на Гручо Маркс, Мелинда, бе извадена от басейна в клуб, в който бе поканена от техни приятели италианци. Когато разбра за случилото се, Гручо телефонира на управителя на клуба, и каза:
— Слушай, дъщеря ми е само половин еврейка. Ще я пуснеш ли до кръста във водата?
Като резултат от подобни инциденти, няколко влиятелни евреи, които обичаха да играят голф, тенис, карти и най-вече да дразнят антисемитите, се събраха и основаха собствен клуб, в който допускаха само евреи. „Хилкрест“ бе изграден в красив парк на няколко мили от Бевърли Хилс, и бързо се прочу с най-добрия бюфет и най-сладката приказка в града. Италианците даваха мило и драго да влязат в жест на толерантност, управата разреши няколко не-евреи да бъдат допускани.
Тоби винаги сядаше на комедийната маса. Там зевзеците на Холивуд се събираха да обменят вицове и да се затапват един друг. Обаче днес Тоби имаше друго наум. Заведе Клифтън на по-отдалечена маса.
— Имам нужда от съвет, Клиф — каза той.
Дребният агент вдигна изненадано очи. От дълго време Тоби и не бе искал съвети от него.
— Разбира се, драги.
— Това момиче — започна Тоби и Клифтън изведнъж разбра всичко. Половината град вече знаеше историята. Най-големият виц в Холивуд. Един журналист дори го описа със сменени имена. Тоби прочете статията и изкоментира:
— Чудя се кой ли е тоя дрисльо?
Големият любовник хлътнал по маце, което го разкарало. Имаше само един начин да се овладее положението.
— Джил Касъл — продължи Тоби, — помниш ли я? Хлапето от телевизията?
— А, да, много привлекателно момиче. Какъв е проблемът?
— Да ме вземат дяволите, ако знам — призна Тоби. — Всеки път, когато я каня на среща, ми казва „не“.
Клифтън рискува:
— Защо не спреш да я каниш?
— Ей това му е шантавото, приятел. Не мога. Само между мен, теб и кура ми, никога не съм искал повече друга курва в живота си. Стигнах до там, че не мога да мисля за нищо друго — усмихна се самоуверено и продължи. — Казах ли ти, че е шантаво? Бил си достатъчно в течение, Клиф. Какво да правя?
За един кратък миг Клифтън се изкуши да му каже истината. Но не можеше просто така да го осведоми, че момичето на неговите мечти спи с всеки помощник директор на продукция, който й дава работа за един ден. Не и ако държеше на Тоби като клиент.