Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Не знаеше как и кога, но бе убедена, че един ден този град ще плати за всичко, което й бе сторил.
През последвалите няколко години Джил се появи в десетки филми, телевизионни предавания и реклами. Играеше секретарката, поздравяваща с: „Добро утро, господин Стивънс“; детегледачката, която казваше: „Не се безпокойте. Прекарайте една приятна вечер. Аз ще сложа децата да спят.“, момичето от асансьора: „Шести стаж“; красавицата със скиорския екип, която доверяваше: „Всичките ми приятелки носят «Дейнтис»“. Но нищо не се случваше. Беше безименно лице от тълпата. Беше в Бизнеса, но извън него. Не можеше да понесе мисълта, че ще прекара живота си така.
През 1966 майката на Джил почина и тя отиде в Одеса за погребението. В късния следобед присъстваха по-малко от десетина души и нито една от жените, за които майка й бе работила цял живот. Някои от вярващите бяха там, мълвяха клетви за пришествието. Джил помнеше ужаса на тези събирания. Все пак майка й бе открила някакво убежище в тях, тамян за измъчващите я демони.
Познат глас каза тихо:
— Здравей, Джоузефин.
Обърна се и застана пред него. Гледаше я сякаш никога не са се разделяли, сякаш винаги са принадлежали един на друг. Годините бяха отпечатали на лицето му зрелост, доукрасена със сиви шарки по слепоочията. Но въпреки това, той беше същият Дейвид, нейният Дейвид. И все пак бяха чужди.
Той каза:
— Много съжалявам за майка ти.
— Благодаря ти, Дейвид — тя чу собствения си глас. Като реплики от пиеса.
— Искам да говоря с теб. Ще може ли да се срещнем довечера? — в гласа му се четеше напрегната молба.
Тя мислеше за последната им нощ заедно, за копнежа му, за обещанията и мечтите. Отговори:
— Добре, Дейвид.
— На езерото? Имаш ли кола?
Тя кимна.
— Ще те чакам там след час.
Сиси стоеше пред огледалото гола, готова да се облече за вечеря, когато Дейвид се върна. Влезе в спалнята и започна да я гледа. Можеше да оцени жена си напълно безстрастно, защото не изпитваше никакви чувства към нея. Беше красива. Сиси се грижеше за тялото си, поддържаше го с диети и упражнения. То беше нейното най-голямо богатство и Дейвид имаше причини да смята, че тя е достатъчно либерална да го споделя с други — с учителя по голф, с инструкторите по ски и пилотаж. Не я винеше за това. Много време мина, откакто не беше лягал с нея.
В началото наистина вярваше, че ще получи развод, когато мама Кениън умре. Но мама Кениън бе жива и здрава. Дейвид не можеше, да разбере дали са му свили номер или е станало чудо. Година след сватбата каза на Сиси:
— Мисля, че е време да поговорим за развода.
Сиси попита:
— Какъв развод? — и когато забеляза сащисания му поглед се разсмя. — На мен ми харесва да бъда госпожа Дейвид Кениън, скъпи. Наистина ли мислиш, че ще те отстъпя на оная малка полска курва?
Той й отпра шамар.
На другия ден отиде при адвоката си. Когато завърши, адвокатът каза:
— Мога да го направя, Дейвид, но ако Сиси е решила да ти виси, ще отидат много пари.
— Направи го.
Когато получи документите за развода. Сиси се заключи в спалнята на мъжа си и изгълта свръхдоза приспивателно. Дейвид и двама слуги трябваше да разбият вратата. Сиси лежа в болницата два дни на косъм от смъртта. Той я посети в частната клиника.
— Съжалявам, Дейвид — каза тя. — Не искам да живея без теб. Това е толкова просто.
На сутринта той оттегли иска за развод.
Това се бе случило преди близо десет години. Оттогава бракът бе станал нелеко бреме за Дейвид. Вече владееше изцяло империята на Кениън и влагаше цялата си енергия в нейното управление. Откри чисто физическо облекчение сред множеството момичета, които държеше в разни градове по света, където бизнесът му го отвеждаше. Но никога не забрави за Джоузефин.
Дейвид нямаше представа какво изпитва тя към него. Искаше да разбере и все пак се плашеше от това. Тя имаше пълно право да го мрази. Когато научи за смъртта на майка й, отиде на погребението само за да я види. В мига, в който я погледна, разбра, че нищо не се е променило. Не и за него. Годините изведнъж се свиха и той бе все така влюбен, както и преди.
„Искам да говоря с теб… да се срещнем довечера…“
„Добре, Дейвид.“
„Езерото.“
Сиси се обърна и видя съпруга си, който я наблюдаваше.
— Най-добре побързай и се преоблечи, Дейвид. Закъсняваме.
— Имам среща с Джоузефин. Ако тя се съгласи, ще се оженя за нея. Крайно време е да приключим с този фарс, не мислиш ли?