Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
25
Еди Бериган, директор на продукция 6, „Шоуто на Тоби Темпъл“, бе женен. Уговаряше си апартамента на един приятел три пъти седмично. Един ден бе запазен за любовницата на Бериган, а другите два — за това, което наричаше „стари таланти“ и „нови таланти“.
Джил Касъл беше нов талант. От неколцина приятели чу, че тя прави страхотно „пътешествие около света“ и разкошен минет. Еди бе навит да я опита. Тъкмо се бе появила роля в скеч точно за нея. Всичко, което се искаше, беше да изглежда секси, да каже няколко изречения и да излезе.
Джил прочете ролята пред Еди и той остана доволен. Не беше Кейт Хепбърн, но и ролята не го изискваше.
— Взимаш я — каза той.
— Благодаря ти, Еди.
— Ето ти сценария. Репетициите започват утре сутрин, десет нула нула. Бъди на време и си научи думите.
— Разбира се — тя чакаше.
— Ъ-ъ… Какво ще кажеш да се видим днес следобед за по едно кафе?
Джил кимна.
— Един приятел има апартамент на „Аргайл“ 9513. Алертън.
— Знам го къде е — казва Джил.
— Апартамент шест О. В три часа.
Репетициите минаха гладко. Щеше да стане добро предаване. Тази седмица сред дарованията бяха ефектен танцов състав от Аржентина, популярна рок група, фокусник, който караше всичко наоколо да изчезва и една голяма певица. Липсваше само Тоби Темпъл. Джил попита Еди Бериган за отсъствието му.
— Да не е болен?
Еди изсумтя.
— Болен като лисица. Селяндурите да репетират, докато старият Тоби купонясва. Ще дойде в събота, ще запише предаването и ще изчезне.
Тоби Темпъл се появи в събота сутринта. Развяваше се из студиото като крал. От ъгъла на сцената Джил гледаше как влиза; следван от тримата си лакеи, Клифтън Лоурънс и двама-трима стари комици. Спектакълът я изпълваше с напрежение. Знаеше всичко за Тоби Темпъл. Беше егоист, който, според слуховете, се хвалеше, че е спал с всяка по-красива актриса в Холивуд. Никоя не му бе отказала. О, да, Джил бе слушала за Великия Тоби Темпъл.
Режисьорът, нисък, нервен човек на име Хари Дъркин, запозна участниците с Тоби. Той бе работил с повечето от тях. Холивуд бе малко селце и лицата скоро ставаха познати. Тоби не бе срещал Джил Касъл. Изглеждаше красива в бежовата ленена рокля, хладна и елегантна.
— Ти какво играеш, скъпа? — попита Тоби.
— Аз съм в космонавтския скеч, господин Темпъл.
Той я удостои с топла усмивка и каза:
— Приятелите ме наричат Тоби.
Актьорите започнаха работа. Репетицията вървеше необичайно гладко и скоро Дъркин разбра защо. Тоби се фукаше пред Джил. Беше спал с всички останали момичета в шоуто, а Джил беше предизвикателство.
Скечът, който направи Тоби, беше върхът на шоуто. Той даде на Джил още две изречения и набързо й изработи още една смешна част. Когато репетицията приключи, Тоби й каза:
— Какво ще кажеш за едно питие в моята гримьорна?
— Благодаря, не пия — Джил се усмихна и се отдалечи. Имаше среща с директора на продукция, която бе по-важна от Тоби Темпъл. Тоби беше само един изстрел. Директорът на продукция означаваше стабилна работа.
Когато записаха предаването на вечерта, то стана страхотен успех. Едно от най-добрите шоута на Тоби Темпъл.
— Още един хит — каза Клифтън на Тоби. — Космонавтският скеч беше върхът на всичко.
Тоби се ухили.
— Да. Харесва ми малката. В нея има нещо.
— Хубавка е — каза Клифтън.
Всяка седмица беше различно момиче. Всички имаха по нещо, всички лягаха с Тоби и се превръщаха във вчерашен повод за разговор.
— Уреди да дойде да вечеря с нас, Клиф.
Това не беше молба. Беше заповед. Преди години Клифтън щеше да каже на Тоби да си го направи сам. Но в тези дни, когато Тоби искаше нещо от теб, ти беше длъжен да го направиш. Той бе крал, това бе неговото кралство, и ако не искаш да бъдеш в изгнание, трябваше да си на услугите му.
— Разбира се, Тоби — каза Клифтън. — Ще го уредя.
Клифтън слезе долу в съблекалните, където танцьорките и жените участнички се преобличаха. Почука веднъж на вратата и влезе. Вътре имаше десетина момичета в различни фази на събличане, които изобщо не му обърнаха внимание, освен да го поздравят. Джил бе свалила грима и тъкмо си слагаше всекидневните дрехи. Клифтън се приближи и каза:
— Беше много добра.
Джил го погледна в огледалото с безразличие.
— Благодаря.
Едно време щеше да се развълнува от такава близост с Клифтън Лоурънс. Той би могъл да отвори пред нея всяка врата в Холивуд. Сега всички знаеха, че е само един от лакеите на Тоби Темпъл.
— Имам добри новини за теб. Господин Темпъл желае да се види с теб на вечеря.
Джил леко докосна косата си с пръсти и каза: