Непознат в огледалото

— Има много хора, с които искам да те запозная.

Хвана я за ръката и я поведе през огромната приемна към символичния хол. Джил спря на входа и огледа гостите. Почти всички лица й бяха познати. Срещаше ги по кориците на „Тайм“, „Лайф“, „Нюзуик“, „Пари Мач“, „Оджи“ или на екрана. Това беше истинският Холивуд. Това бяха тези, които правеха филмите. Джил си представяше хиляди пъти този миг, как ще бъде с тях, ще разговаря. Сега, в действителност й беше трудно да повярва, че всичко това е истина.

Тоби й поднесе чаша шампанско. Хвана я за ръката и я заведе до един мъж, окръжен от цяла група хора.

— Сам, искам да се запознаеш с Джил Касъл.

Сам се обърна.

— Здравей, Джил Касъл — гласът му бе приятелски.

— Джил, това е Сам Уинтърс, Вождът на „Пан Пасифик Студиоус“.

— Знам кой е господин Уинтърс — каза Джил.

— Джил е актриса, Сам, дяволски умна актриса. Можеш да я използваш. Изобщо, защо не вкараш малко класа сред твоите вагабонти?

— Ще го имам предвид — каза учтиво Сам.

Тоби стисна силно ръката на Джил.

— Хайде, ела, скъпа. Искам всички да те видят.

До края на вечерята Джил се запозна с трима шефове на студии, половин дузина важни продуценти, трима режисьори, няколко писатели и репортери от вестниците и телевизията, десетки звезди. По време на вечерята седна отдясно на Тоби. Слушаше различните разговори, погълната от чувството да бъде вътре за пръв път…

— … бедата с епичните продукции е, че една да се провали и съсипва цялата студия, Фокс се държи на нокти и чака какво ще стане с „Клеопатра“.

— … видя ли новия филм на Били Уайлдър? Сензация!

— Ами? Повече ми харесваше, когато работеше с Бракет. Бракет си беше класа…

— Били е талантлив.

— … и изпратих аз на Пек сценария миналата седмица, а той пощуря като го видя. Обеща да ми отговори до ден-два.

— … получих покана да видя новия гуру — Криши Прамананада. И, драги, оказа се, че съм го срещал. Бях на неговата бармицва.31

— … проблемът с бюджета на филма е, че когато предложиш два, докато получиш отговора напечатан, ръстът на инфлацията плюс проклетите профсъюзи го вдигат на три или четири.

„Милиона — помисли Джил, развълнувана. — Три или четири милиона.“ Припомни си безкрайните разговори за центове в „Шваб“, където постоянните клиенти, Оцелелите трескаво се тъпчеха един друг с огризки информация за това какво правят студията. А хората на тази маса бяха истински оцелелите, тези, които правеха всичко в Холивуд.

Това бяха хората, които затваряха вратите пред Джил Касъл, които не й даваха шанс. Всеки от тях би могъл да промени живота й, но никой нямаше и пет минути да отдели за нея. Погледна към продуцента, който летеше из облаците с голям нов музикален филм. Той й бе отказал дори прослушване.

На другия край на масата известен комедиен режисьор въодушевено приказваше със звездата на последния си филм. Той дори не бе пожелал да я види.