Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Гледаше го изправена, голата й фигура се отразяваше в огледалото.
— Остави ме да се облека — каза тя.
Дейвид кимна и излезе от стаята. Ходеше напред-назад из огромния хол и се готвеше за скандала. След всички тези години Сиси не би трябвало да се държи така за един брак, който не бе повече от куха черупка. Щеше да й даде каквото…
Чу звук от колата на Сиси. Тя запали и гумите й изсвириха надолу по алеята. Дейвид се спусна към предната врата. Видя как мазератито летеше към магистралата. Бързо влезе в неговата кола, запали двигателя и се понесе по алеята да я настигне.
Като стигна до магистралата, колата й тъкмо изчезваше в далечината. Настъпи здраво газта. Мазератито бе по-бързо от неговия Ролс-Ройс. Натисна до дупка педала: 110… 120… 130. Колата й не се виждаше.
140… 150… никаква следа от нея.
Стигна до върха на малко възвишение и оттам забеляза колата като малка играчка, която взимаше завой далеч пред него.
Центробежната сила носеше колата на една страна, гумите се бореха с нея, опитващи се да запазят сцеплението с пътя. Мазератито се завъртя и изрева отново към магистралата, влезе в завоя, изгуби изведнъж равновесие, удари се в мантинелата, политна във въздуха като катапулт и се затъркаля надолу през полето.
Дейвид измъкна безчувственото тяло на Сиси и от купето миг преди резервоарът да избухне.
Беше шест часът на следващата сутрин, когато главният хирург излезе от операционната и каза на Дейвид:
— Ще живее.
Джил пристигна на езерото точно преди залез слънце. Спря на брега. Изключи мотора и се унесе в звуците на вятъра, изпълващи въздуха. „Не знам дали съм била по-щастлива някога — помисли тя и веднага се поправи. — Не, била съм. Тук, с Дейвид.“
Припомни си как тялото му се бе спуснало върху нейното, как й премаляваше от желание. Всичко онова, което рушеше щастието им, свърши. Почувства го в мига, в който видя Дейвид. Все още бе влюбен в нея. Знаеше го.
Гледаше кървавочервеното слънце как потъва бавно в далечните води. Падна мрак. Желаеше Дейвид да побърза.
Измина час, после два и въздухът се охлади. Седеше в колата тихо и неподвижно. Гледаше как мъртвешки бледата луна изплува в небето. Слушаше нощните звуци наоколо и си казваше: „Дейвид пристига.“
Седя цяла нощ и на сутринта, когато слънцето започна да залива хоризонта, тя запали колата и се прибра у дома, в Холивуд.
24
Джил седна пред тоалетната си масичка и се загледа в огледалото. Откри едва забележима бръчка в ъгъла на окото си и се намръщи. „Не е честно — помисли. — Мъжът може да не се грижи изобщо. Може да има сива коса, шкембе и лице като пътна карта, но никой няма да му каже нищо. Но ако жената има само една малка бръчица…“
Започна да се гримира. Боб Шифър, най-големият гримьор на Холивуд, я бе научил на някои от техниките си. Джил нанесе подложка с фон дьо тен, вместо с пудра, както правеше някога. Пудрата изсушава кожата, а фон дьо тенът я държи влажна. После се спря на очите, гримът на долния клепач трябваше да бъде с три-четири тона по светъл от останалия грим, по този начин сенките се омекотяваха. Сложи съвсем малко сенки, за да придаде повече цвят на очите си. След това постави изкуствените мигли върху собствените си, като зави крайчетата им под четиридесет и пет градуса. Съвсем лек слой лепило „Дуо“ крепеше изкуствените мигли, които правеха очите да изглеждат по-големи. За да им придаде по-завършен вид, нарисува малки точици под естествените си мигли. После си сложи червило, напудри устните си и постави втори слой червило. Бузите си покри с руж, напудри лицето си, като избягваше местата около очите, където пудрата щеше да подчертае бръчките.
Джил се облегна назад и огледа ефекта в огледалото. Изглеждаше красива. Някой ден щеше да прави номера с лентата, но слава Богу, имаше още години дотогава.
Джил познаваше по-възрастни актриси, които го използваха. Залепваха парчета скоч точно под линията на косата. Към тях прикрепваха конци, които връзваха около главата и прикриваха под косата. Ефектът беше, че набръчканата кожа на лицето изглеждаше изпъната без скъпите и болезнени пластични операции. Друг вариант се използваше за увиснали гърди. Скоч, залепен в единия край под гърдата, а в другия горе, на по-здравата кожа, осигуряваше просто временно решение на проблема. Гърдите на Джил бяха все още твърди.
Привърши с ресането на меката си черна коса, хвърли последен поглед в огледалото, после към часовника и осъзна, че трябва да побърза.
Имаше прослушване за „Шоуто на Тоби Темпъл“.