Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Кажете му, че съм уморена. Отивам да си легна — и излезе.
Тази вечеря бе ужасна. Тоби, Клифтън Лоурънс и режисьорът Дъркин седяха на първата маса в „Ла Рю“. Дъркин предложи да поканят две-три от танцьорките, но Тоби гневно отхвърли идеята. Оберкелнерът попита:
— Готови ли сте с поръчката, господин Темпъл?
Тоби посочи към Клифтън и каза:
— Да. Поръчайте нов език за този идиот тук.
Клифтън се присъедини към смеха на останалите. Лъжеше се, че Тоби просто се шегуваше. Тоби го сряза:
— Помолих те за най-простото нещо — да поканиш момичето на вечеря. Кой ти каза, че трябва да я плашиш?
— Беше уморена — обясни Клифтън. — Каза, че…
— Няма курва, която да е толкова уморена, че да не иска да вечеря с мен. Нещо си й казал и си я разкарал — Тоби повиши тон. Хората на съседната маса се обърнаха да гледат. Той им пусна момчешката си усмивка и продължи. — Това е прощална вечеря, момчета — и посочи към Клифтън. — Дарява си мозъка на зоопарка.
От масата се разнесе смях. Клифтън се насили да се усмихне, но под масата ръцете му бяха свити в юмруци.
— Знаете ли колко е тъп? — Тоби попита хората на съседната маса. — В Полша се разправят вицове за него.
Смехът се усили. Клифтън искаше да стане и да си тръгне, но не посмя. Дъркин седеше смутен, но предвидливо мълчеше. Тоби вече бе привлякъл вниманието на няколко близки маси. Отново извиси глас, като чаровно им се усмихваше:
— Клиф приема глупостта си с достойнство. Когато се пръкнал, родителите му едва не се сбили за него. Майка му претендирала, че не е неин син.
Слава Богу, вечерята най-накрая приключи. Но утре историите за Клифтън Лоурънс щяха да се разнасят из целия град.
Клифтън лежеше в леглото си и не можеше да заспи. Питаше се защо позволява на Тоби да го унижава. Отговорът бе прост: пари. Доходите му от Тоби Темпъл бяха в размер на четвърт милион годишно. Клифтън живееше разточително и щедро и не бе спестил нито цент. При липсата на други клиенти, той имаше нужда от Тоби. Там беше проблемът. Тоби знаеше това и го държеше на въдицата със зъби и нокти. Клифтън трябваше да напусне преди да бе станало твърде късно.
Страхуваше се, че вече е твърде късно.
Озова се в капана на това положение, заради привързаността си към Тоби: наистина го обичаше. Бе наблюдавал как Тоби погубва другите — жени, излъгали се да се влюбят в него, комици, осмелили се да го конкурират, критици, посмели да го хулят. Но те бяха други. Клифтън никога не бе мислил, че Тоби ще се обърне срещу него. Двамата бяха толкова близки, Клифтън бе направил толкова много за него.
Ужасяваше се при мисълта за това какво крие бъдещето.
При нормални обстоятелства, Тоби не би удостоил Джил Касъл с нещо повече от още един поглед. Но той не бе свикнал да му бъде отказвано каквото и да е. Отказът на Джил бе само допълнителна примамка. Покани я на вечеря отново. Когато Джил отклони поканата, Тоби прие, че тя играе някаква глупава игра и реши да я забрави. Но все пак оставаше иронията, че ако това бе само игра, тя едва ли би могла да го надхитри. Той познаваше жените твърде добре. Не, Тоби усещаше, че Джил наистина не желае да излезе с него и тази мисъл го дразнеше. Не можеше да я избие от главата си.
Уж случайно. Тоби спомена пред Еди Бериган, че може да се окаже добре да използват Джил Касъл в следващото шоу. Еди й телефонира. Тя му отговори, че е заета с роля в Уестърн. Когато Еди докладва на Тоби, комедиантът бе бесен.
— Кажи й да отмени всичко друго — отсече той. — Ще й платим повече. За Бога, това е предаване номер едно в ефира. Какво й става на тая въртоглава курва?
Еди отново се обади и каза на Джил за намеренията на Тоби.
— Наистина те иска пак, Джил. Не можеш ли да го направиш?
— Съжалявам. Имам роля в „Юнивърсъл“. Не мога да я зарежа.
Не можеше и да опита дори. Актрисите в Холивуд не напредват като се махат от студиото, когато им скимне. Тоби Темпъл не означаваше нищо, освен еднократна работа. На следващата вечер Големият Мъж лично й телефонира. Гласът му бе топъл и ласкав.
— Джил? Обажда се твоят малък стар съактьор, Тоби.
— Здравейте, господин Темпъл.
— Ей! Я, стига. Това с „господина“ от кой филм е? — никакъв отговор. — Обичаш ли бейзбол? — попита Тоби. — Имам две места в ложата…
— Не, не обичам.
— И аз — той се засмя. — Изпитвах те. Слушай, какво ще кажеш да вечеряш с мен в събота? Откраднах готвача на „Максим“ от Париж…
— Съжалявам. Имам среща, господин Темпъл — нямаше и намек на заинтересованост в гласа й.
Тоби усети как стиска слушалката по-силно.