Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Джил се поколеба и каза:
— Ще ми се смееш.
— Няма.
— „Томи“.
Един от Мак-овете масажираше Тоби до басейна, когато Клифтън Лоурънс дойде, да го види.
— Няма да повярваш — чудеше се Тоби. — Стояхме при тия хамбургери двайсет минути. Знаеш ли къде е „Томи“? В центъра на Лос Анджелис. Знаеш ли кои ходят там? Бачкьорите. Тя е луда. Бях готов да гръмна двеста долара за нея, с френското шампанско и всичките там салтанати, а цялата вечеря ми струва два долара и четиридесет цента. После исках да я заведа в „Пип“. Знаеш ли какво стана вместо това? Разхождахме се по плажа на Санта Моника. Напълних си „Гучи-те“32 с пясък. Кой ходи по плажа нощем — да те утрепе някой водолаз? — поклати глава с възхищение. — Джил Касъл. Какво ще кажеш?
— Нищо — каза Клифтън сухо.
— Не искаше да дойде при мен за през нощта и аз реших, че ще спим у тях, нали така?
— Така.
— Ама не е така. Не ме пусна даже да вляза. Цунка по бузката и чао. Прибрах се сам-самичък. А кажи сега, това не е ли адска нощ за Чарли-суперзвездата?
— Ще се видиш ли пак с нея?
— Ти чуваш ли се какво говориш? Ще се видя, разбира се. Можеш да се обзаложиш на сладкия си задник!
Тоби и Джил бяха заедно почти всяка вечер. Когато Джил казваше, че не може да се срещнат, защото бе заета или имаше работа рано сутрин, Тоби изпадаше в отчаяние. Телефонираше й десетки пъти на ден.
Той я водеше в най-лъскавите ресторанти и най-изтъкнатите частни клубове в града. Тя се отплащаше със стария кей на Санта Моника, страноприемница „Транкас“, малък френски семеен ресторант, наречен „Тес“, водеше го в „Папа Де Карлос“ и всички останали незабележими места, с които се запознава една бореща се актриса без пари. Тоби не го беше грижа къде ходят, стига да бъде с Джил.
Тя бе първият човек в живота му, който караше чувството за самота да изчезва.
Тоби вече почти се страхуваше да легне с Джил. Мислеше, че така може вълшебството да си отиде. Въпреки това я желаеше повече от всяка друга жена в живота си. Веднъж на края на една среща, когато получи целувката си за лека нощ, той спусна ръка между краката й и каза:
— Господи, Джил, ще полудея, ако не бъда с теб.
Тя го отблъсна и каза хладно:
— Ако само това ти е в главата, можеш да го получиш навсякъде за двайсет долара.
Блъсна вратата под носа му. После се облегна от другата страна, трепереща. Боеше се, че е стигнала твърде далеч. Стоя будна цяла нощ, разтревожена.
На другия ден Тоби й изпрати диамантена гривна и Джил разбра, че всичко е наред. Върна я с внимателно обмислена бележка: „Все пак, благодаря. Караш ме да се чувствам твърде красива.“
— Струва три бона — каза гордо Тоби на Клифтън, — а тя ми я върна.
Поклати глава с недоверие.
— Какво ще кажеш за такова момиче?
Клифтън можеше да му каже точно какво мисли, но се задоволи само с репликата:
— Определено не е като другите, драги.
— Не била като другите! — възкликна Тоби. — Всички курви в тоя град гледат да не изпуснат да докопат каквото могат. Джил е първото момиче, което не дава пет пари за материалните неща. Ти да не ме обвиняваш, че съм луд по нея?
— Не — каза Клифтън. Но вече започваше да се тревожи. Знаеше всичко за Джил и се чудеше дали не е дошло време да поговори с нея.
— Нямам нищо против да вземеш Джил за клиент — каза Тоби на Клифтън. — Бас държа, че може да стане голяма звезда.
Клифтън парира предложението меко, но безкомпромисно:
— Не, благодаря, Тоби. Една суперзвезда ми е достатъчна.
Същата нощ Тоби повтори забележката пред Джил.
След първия си неуспешен опит с Джил, Тоби внимаваше да не засяга повече въпроса с леглото. Всички други момичета, с които излизаше, гледаха да му угодят. Не и Джил. Ако Тоби правеше нещо, което тя смяташе за ненормално, Джил му казваше. Една нощ Тоби отряза някакъв мъж, който го помоли за автограф. По-късно Джил каза:
— Забавно е да бъдеш саркастичен на сцената, Тоби, но този човек остана обиден.
Тоби се върна и се извини.
Джил каза, че многото пиене е вредно за него. Той спря алкохола. След една случайна забележка за дрехите му, той смени шивача. Разрешаваше й да говори неща, за които би скочил, срещу всеки друг на света. Никой нямаше право да го командва или поучава.
Освен майка му, разбира се.
Джил отказваше пари и скъпи подаръци. Тоби знаеше, че тя не разполага с много пари и бе още по-горд с нея. Една вечер в апартамента й, докато чакаше да се облече за вечеря, видя на масичката куп сметки. Пъхна ги в джоба си и нареди на Клифтън да ги плати. Почувства го като победа. Все пак желаеше да направи нещо голямо за Джил, нещо важно.
32
GUCCI — Известна италианска марка за скъпа козметика, дрехи и обувки. — бел.пр.