20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Един ден, когато господин дьо Бофор се разхождаше във вътрешния двор, от стаята му бяха изнесени дървата, заедно с дървата и въглищата, а заедно с въглищата и пепелта, така че като се върна, той не намери абсолютно нищо, което да му замести молив.
——
1 Игнатий Лойола — испански католикфанатик през XVI в., основател на йезуитския орден и безмилостен гонител на свободомислещите. — Б. пр.
2 Б а й а р — френски капитан през XVI в., прославил се с подвизите си.
3 Тривюлс — френски военачалник през XVI в. — Б. пр.
Господин дьо Бофор проклина, крещя, бушува, вика, че искат да го уморят със студ и влага, както са уморили Пюилоран, маршал Орнано и великия приор дьо Вандом. На това господин дьо Шавини отговори, че е достатъчно херцогът да даде дума да не рисува повече или да обещае да не рисува вече исторически картини, и веднага ще му бъдат върнати дървата и всичко, необходимо за палене на огън. Господин дьо Бофор не поиска да даде дума и прекара остатъка от зимата без огън.
Нещо повече: като се възползуваха от излизанията на затворника, веднъж изстъргаха всички надписи и стаята стана отново бяла и чиста, без ни най-малки следи от фрески.
Тогава господин дьо Бофор купи от един пазач куче, което се казваше Писташ; тъй като на затворниците не се забраняваше да имат кучета, господин дьо Шавини позволи четириногото животно да промени господаря си. Господин дьо Бофор оставаше понякога по цели часове затворен с кучето си. Подозираха, че през тия часове затворникът се занимава с обучението на Писташ, но не знаеха на какво го учи. Един ден, когато Писташ беше достатъчно дресиран, господин дьо Бофор покани господин дьо Шавини и венсенските офицери на гала представление в стаята си. Поканените пристигнаха; стаята беше осветена с всички свещи, които господин дьо Бофор бе успял да си набави. Представлението започна.
С едно късче гипс, изкъртено от стената, затворникът беше прекарал посред стаята дълга бяла черта, представяща въже. При първата заповед на господаря си Писташ застана на тая черта, изправи се на задните си крака и с една пръчка за изтупване на дрехи между предните крака започна да ходи по чертата, като правеше всички движения на въжеиграч; после след като мина два-три пъти напред и назад надлъж по чертата, той подаде пръчката на господин дьо Бофор и продължи същите движения, без да балансира.
Умното животно беше наградено с ръкопляскания.
Представлението се състоеше от три части; първата свърши, започна втората.
Най-напред Писташ трябваше да каже колко е часа.
Господин дьо Шавини му показа часовника си. Беше шест часа и половина.
Писташ вдигна и свали крачето си шест пъти и на седмия път го спря във въздуха. От ясно по-ясно, един слънчев часовник не би отговорил по-добре: всеки знае, че той показва часа само докато свети слънцето.
След това Писташ трябваше да познае пред поканените кой е най-добрият тъмничен надзирател във Франция.
Кучето обиколи три пъти всички присъствуващи и легна най-почтително в краката на господин дьо Шавини.
Господин дьо Шавини се престори, че намира шегата за очарователна, и се смя с половин уста. Когато престана да се смее, той си прехапа устните и започна да се мръщи.
Най-после господин дьо Бофор зададе на Писташ много мъчен въпрос: кой е най-големият крадец на света?
Тоя път Писташ обиколи стаята, но не се спря пред никого, приближи се до вратата и започна да драще със скимтене по нея.
— Виждате ли. господа — каза принцът, — това интересно животно не намира тук оня, за когото питам, и иска да го търси навън. Но бъдете спокойни, все пак вие ще получите отговор от него. Писташ, приятелю мой — продължи херцогът, — елате тук.
Кучето се подчини.
— Най-големият крадец на света да не е господин кралският секретар Льо Камю, който дойде в Париж с двадесет ливри и който притежава сега десет милиона?
Кучето поклати отрицателно глава.
— Да не е господин главният надзорник д’Емери — продължи принцът, — който даде на сина си, господин Tope, по случай сватбата му триста хиляди ливри доход и един дворец, пред който Тюйлери е къщурка, а Лувър — колиба?
Кучето поклати отрицателно глава.
— Значи не е той — продължи принцът. — Е, да потърсим още: да не е случайно illustrissimo facchino Mazarini di Piscina, a?
Кучето заклати отчаяно глава десетина пъти наред в Знак на потвърждение.
— Вие виждате, господа — каза господин дьо Бофор на присъствуващите, които тоя път не посмяха да се смеят Дори с половин уста, — illustrissimo facchino Mazarini di
че Мазарини е най-големият крадец — поне така казва Писташ.