Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
По дяволите, това, че насилникът е бил човек, правеше нещата неизмеримо по-лоши. В очите на глимерата хората бяха плъхове на два крака. Да бъдеш надвит от един такъв? Непростимо.
Не, помисли си Куин докато вървеше сам, не би променил нищо от стореното.
15.
След като Джон почисти помещението с душовете към съблекалнята, отиде в офиса и седна зад бюрото. Прекара бог знае колко време загледан в документите, които трябваше да подрежда. В тишината подутата му устна и кокалчетата на ръката му пулсираха, но това беше нищо в сравнение с бученето в главата му.
Животът беше толкова странно нещо.
По-голямата част от него преминаваше по предвидим начин, събитията летяха едно след друго или пъплеха със скорост малко под ограничението. От време на време обаче се случваше нещо мигновено, сякаш порше ти отнася вратата на магистралата. Изневиделица се случваше някоя гадост и за миг преобръщаше всичко.
Смъртта на Уелси беше нещо такова. Изчезването на Тор.
Нападението на Куин над Леш.
И онова ужасно нещо, което се бе случило с Джон на стълбите… да, то също.
Тогава съдбата беше натиснала здраво педала.
Очевидно беше писано гърлото на Леш да бъде прерязано от Куин в този определен момент и времето беше полетяло с шеметна скорост, за да не се намеси нищо и никой.
Джон заряза документацията, стана от бюрото и мина през тайната врата. Пристъпвайки в тунела, който щеше да го отведе в имението, той се мразеше, задето така желаеше Леш да не оцелее. Не му харесваше, че е способен на такава жестокост, а и ако Леш умреше, нещата много щяха да се усложнят за Куин.
Въпреки това не искаше тайната му да излезе наяве.
Влезе във фоайето, а телефонът му издаде звук. Беше Куин. Напуснах дома си. Не знам още колко дълго ще работи телефонът ми. Ще се явя при Рот, когато пожелае.
По дяволите. Джон бързо написа на приятеля си: Блей е готов да дойде за теб.
Не последва отговор.
Той опита отново: Куин? Изчакай Блей. Не тръгвай без него. Можеш да останеш у тях.
Джон спря в основата на главното стълбище и зачака отговор. Минута по-късно получи съобщение от Блей: Не се тревожи. Ще се погрижа за Куин. Ще ти кажа, когато се свържа с него. Ще отида да го взема.
Слава богу.
При други обстоятелства Джон би отишъл, за да се види с момчетата в дома на Блей, но сега не можеше да се изправи лице в лице с тях. Със сигурност щяха да гледат на него по различен начин. Случилото се щеше да се върти в главите им непрестанно точно както беше с него в началото.
След нападението той непрестанно се терзаеше от онова, което му бяха сторили. После то се въртеше в съзнанието му през по-голямата част от деня и през цялата нощ. След това от време на време през деня, после през ден и накрая минаваше цяла седмица, без да се сети. Нощите бяха по-трудни и отне повече време, но в крайна сметка и кошмарите изчезнаха.
Точно сега нямаше абсолютно никакво желание да гледа приятелите си в очите и да знае какво си мислят. Какво си представят. Какви въпроси си задават.
Не, все още не беше в състояние да се срещне с тях.
А и не можеше да се отърве от усещането, че станалото с Леш е по негова вина. Ако не носеше това бреме на гърба си, онзи не би се раздрънкал пред приятелите му, нямаше да има бой и Куин нямаше да се прави на Рамбо с първия си братовчед.
За пореден път онази гадост на стълбището влачеше след себе си проблеми. Като че отгласите от станалото никога нямаше да секнат.
Докато минаваше покрай библиотеката, на Джон му хрумна да влезе вътре. Заоглежда лавиците и попадна на раздела с правна литература… която заемаше рафтове с дължина около шест метра. Боже, трябва да имаше поне седемдесет тома по право на Древния език. Явно вампирите водеха точно толкова съдебни спорове, колкото и хората.
Прегледа някои от книгите и придоби представа какво можеше да се случи според Наказателния кодекс. Ако Леш умреше, Куин щеше да бъде изправен пред Рот по обвинение в убийство и нещата никак не изглеждаха добре, тъй като Куин не беше нападнат и не можеше да пледира самозащита. Най-добрият му шанс беше да се позове на текстовете за убийство заради поругана чест, но дори и тогава щеше да лежи в затвора като добавка към голямата глоба, която трябваше да се изплати на родителите на Леш. От друга страна, ако Леш оживееше, щяха да го тълкуват като нападение със смъртоносно оръжие, което отново щеше да означава години зад решетките и глоба.