Пиратът (С черен лъв на мачтата)

И все пак той надали би се спасил, ако далеч от другата страна на колонията Кривич не бе чул грохота на битката и не се бе досетил за истинското развитие на събитията. Той разпрати бързи гончии до отделните групи, вдигна хората си и с решителен напад връхлетя върху Тана откъм сушата. Водени от него, воините му се сражаваха, сякаш всички до един бяха синове на Енио177, но в интерес на истината следва да се каже, че на тяхна страна беше и глупостта, извършена от барона-каталан — той бе привлякъл към пристанището почти цялата въоръжена сила на колонията, та Кривич и неговите войскари в жълто и кафяво срещнаха сравнително по-слаба съпротива. Много по-тежко се разви битката, когато излязоха на пристанището. Защитниците на Тана, ръководени лично от консула178, сполучиха да се обърнат с лице към града и да заемат добри места за отбрана. Започна бясна престрелка, в която генуезците имаха предимството на своите арбалети179, пък и в тяхна чест трябва да се признае, че не им липсваха нито храброст, нито умение. И все пак съпротивата им бе сломена. Първо се прекършиха духовете им, когато видяха пряпореца с червения кръст да пада от мачтата над „Палаццо ди Тана“ — така, „Дворецът на Тана“, се наричаше седалището на консула и на по-важните му служби, — а на негово място да се издига златножълт стяг с извезан черен лъв върху него; беше навременен и славен подвиг, който бе извършен лично от великана Беро с неколцина доброволци. Последва и един удар, зад който пък стоеше Мирѐн. Заедно с около петдесетина воини той достигна до една от генуезките катапулти, извъртяха я на поставката й и опитният мерач изстреля един камък върху най-гъстата купчина на защитниците, като ги превърна в каша от месо и кръв. И тогава консулът на Тана Лучано Мизино не издържа и заповяда на хората си да свалят оръжието.

Целият още оплискан с кръв, Кривич му продиктува условията си. А те бяха такива, че колкото повече го слушаше, толкова по-безкръвно ставаше благородното лице на Лучано Мизино: обезоръжена, войската да бъде заключена в главния храм на колонията; на корабите в пристанището да се даде нареждане да се оттеглят чак в залива Сиваш180 на отсрещното, западното крайбрежие на Меотийско море; в срок от три дни да се събере баснословен откуп — четвърт милион дуката или равностойността им в злато на слитъци или украшения; в противен случай пиратът заплашваше да подпали Тана от четирите й краища, без да пожали когото и да било от населението; при оттеглянето си Кривич щеше да вземе половин дузина заложници, между които и сина на консула Мизино — изискваше знамето му с черния лъв да остане точно една седмица над „Палаццо ди Тана“, срещу което обещаваше нито косъм да не падне от главите на заложниците и да ги остави или в Кафа, или в Ликостомо.