Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Тя отдавна изпитвала същите чувства към мен! Призна, че се молила на Бога да изповядам любовта си и да я спася от живота с Пиер, на когото държала, но не обичала.
В онзи благословен момент аз станах спасението й и тя — моето. Досущ отчаяни влюбени, в онази нощ ние избягахме и оставихме на Пиер бележка, в която се извинявахме за непростимата си постъпка и намерения. Нито един от двама ни не беше достатъчно смел, за да застане пред него.
Двайсет часа по-късно пристигнахме в Египет. Вече бяхме госпожа и господин Гейбриъл.
Откъс от дневника на Джулиъс Гейбриъл
Справка Каталог 1974–75 г. стр. 46–62
Фотоалбум флопидиск 2: Име на файла: НАСКА, снимки 34 и 65
Фотоалбум флопидиск 3: Име на файла: СТОУНХЕНДЖ, рисунка 6
15.
27 ноември 2012 г.
Остров Санибел, Флорида
Пронизителният крясък на чайка накара Мик да отвори очи.
Лежеше на двойно легло. Китките му бяха завързани за рамката. Лявата му ръка беше превързана, а в дясната бе забита игла на система за интравенозно лечение.
Намираше се в спалня. На отсрещната стена трепкаха ивици златиста слънчева светлина, процеждаща се през щорите на отворения прозорец над главата му. Въздухът миришеше на морска сол. Мик чуваше прибоя на океана.
В стаята влезе възрастна белокоса жена.
— Аха, буден си.
— Ти ли си Едит?
— Не, аз съм Сю, съпругата на Карл.
— Кой е Карл? Какво правя тук?
— Решихме, че е твърде опасно да те заведем при Едит. Доминик е там и…
— Доминик? — Мик се опита да се надигне, но му се зави свят и сякаш тежка невидима ръка го повали на леглото.
— Успокой се. Скоро ще я видиш. В момента полицаите я наблюдават и те чакат да се появиш. — Сю извади от ръката му иглата на системата и му сложи лепенка.
— Лекарка ли си?
— Трийсет и осем години бях стоматологична сестра на съпруга ми.
Мик забеляза зачервените й очи.
— Какво имаше в системата?
— Предимно витамини. Беше много зле, когато дойде. Недохранен. И вените на лявата ти ръка бяха разкъсани. Спа непробудно почти две денонощия. Снощи сънува кошмар и крещя. Наложи се да те завържа, за да не извадиш иглата.
— Благодаря. И благодаря, че ме измъкнахте от онази клиника.
— Благодари на Доминик.
После бръкна в джоба на пеньоара си, извади пистолет и го насочи към слабините му.
Мик се стресна.
— Хей, чакай малко…
— Съпругът ми се удави преди няколко дни заедно с Изидор. Трима мъже загинаха, докато изследваха онова място в морето, за което си казал на Доминик. Какво има там?
— Не знам. — Той се вторачи в оръжието в треперещите ръце на възрастната жена. — Би ли се прицелила в не толкова жизненоважен орган?
— Доминик ни разказа всичко за теб — защо си бил затворен, за откачения ти баща и за фантасмагориите му за Деня на Страшния съд. Лично аз не давам пукната пара за психарските ти бръщолевения. Единственото, което ме интересува, е да разбера какво се е случило с моя Карл. За мен ти си опасен избягал престъпник. Погледнеш ли ме накриво, ще ти тегля куршума.
— Разбирам.
— Не, не разбираш. Доминик пое голям риск, като те освободи. Засега всичко, свързано с бягството ти, показва, че пазачът е объркал нещата, но полицаите още я подозират. Следят я на всяка крачка, а това означава, че всички сме в опасност. През нощта ще те пренесем на траулера на Рекс. На борда има миниподводница.
— Миниподводница?
— Точно така. Рекс издирваше потънали кораби. Ще я използваш, за да разбереш какво има под морското дъно. Но дотогава ще лежиш в тази стая и ще почиваш. Ако се опиташ да избягаш, ще те застрелям и ще дам трупа ти на ченгетата, за да взема парите от наградата. — Сю надигна чаршафа и Мик видя, че глезенът на левия му крак е окован с белезници за рамката на леглото. — Сега разбираш, нали?
НАСА: Център за космически полети „Годард“
Грийнбелт, Мериленд
Инис Чейни намусено вървеше след лаборанта от НАСА по коридора с бели плочки. Миришеше на дезинфекционни препарати.
Вицепрезидентът не беше в добро настроение. Съединените щати бяха пред прага на война и мястото му беше при президента и началника на генералния щаб, а не да тича да се отзовава на повикването на директора на НАСА. „Проклетият едноок пират сигурно пак ще ме изпрати за зелен хайвер…“ — помисли Чейни.