Ужас [bg]

Франклин, командир Фицджеймс, лейтенант Левеконт, първи помощник Робърт Сарджънт, ледови лоцман Рийд, главният лекар Стенли и някои подофицери като помощник-боцмана Браун, старшината на гротмарса Джон Съливан и господин Хоър, стюардът на сър Джон се втурнаха към шейната, последвани от още четирийсет или повече моряци, които бяха излезли на палубата при вика на вахтения.

Преди да се приближат до отряда с шейната, Франклин и всички останали се спряха на място. Онова, което през далекогледа се беше сторило на Франклин като сивкаво-червеникави вълнени шалове, всъщност се оказаха големи червени петна по тъмните шинели. Мъжете бяха омазани с кръв.

Избухна взрив от гласове. Някои от мъжете, впрегнати в хамутите, прегръщаха приятелите си, които бяха изтичали да ги посрещнат. Томас Хартнъл се строполи на леда и веднага беше обграден от мъже, готови да му помогнат. Всички говореха и викаха в един глас.

Сър Джон виждаше единствено трупа на лейтенант Греъм Гор. Тялото беше покрито със спален чувал, който се беше свлякъл настрани така, че Франклин можеше да види красивото лице на Гор, което на места беше абсолютно бяло, обезкървено, а другаде бе почерняло от арктическото слънце. Чертите му бяха изкривени, клепачите му бяха леко повдигнати и разкриваха блестящото от леда бяло на очите му, челюстта му беше увиснала отворена и езикът се подаваше навън, а устните му се бяха отдръпнали нагоре, оголвайки зъбите му в гримаса на неподправен ужас.

— Махнете този… дивак… от лейтенант Гор — заповяда сър Джон. — Незабавно.

Неколцина мъже побързаха да изпълнят заповедта му, повдигайки ескимоса за раменете и краката. Старецът изстена и доктор Гудсър възкликна:

— Внимавайте! По-леко с него! Един куршум от мускет е заседнал до сърцето му. Моля, отнесете го в лазарета, ако обичате.

Вторият ескимос се приближи до ранения старец — сега, когато качулката на парката му беше смъкната, сър Джон забеляза с изумление, че това е млада жена.

— Чакайте! — извика той, махвайки с ръка към помощник-лекаря на кораба. — В лазарета? Сериозно ли предлагате да допуснем този… местен жител… в лазарета на нашия кораб?

— Този човек е мой пациент — каза Гудсър с непочтително упорство, за което сър Джон Франклин никога не би допуснал, че съществува у младия дребен лекар. — Трябва да го настаня на място, където да мога да го оперирам — да извадя куршума от тялото му, ако е възможно. Да спра кръвотечението, ако не е. Отнесете го в лазарета, ако обичате.

Моряците, които държаха ескимоса, погледнаха въпросително към командира на експедицията. Сър Джон беше толкова объркан, че беше изгубил дар слово.

— Хайде, размърдайте се — нареди Гудсър с уверен глас.

Очевидно моряците бяха приели мълчанието на сър Джон като безмълвно съгласие, защото понесоха прошарения ескимос нагоре по рампата от сняг към вътрешността на кораба. Гудсър, ескимоското момиче и неколцина мъже от екипажа ги последваха, като някои от тях помагаха на младия Хартнъл да се придвижва напред.