Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— … и от банката ще ме притиснат когато научат, че…
— Нед, моля те. Ти си в шок, надрусали са те с болкоуспокоителни, така че точно сега всичко ще ти се струва малко страшно. Но ще се оправи.
Лизи беше права. Хапчетата ме бяха замаяли толкова, че уикендът изчезна в мъгла. Имаше случайни моменти на просветление — по време на които аз бях преследван от дълги тиради за съсипаната ми кариера, а пък Лизи постоянно трябваше да ме успокоява, че всичко ще се нареди добре. В неделя вечерта успях да приема две телефонни обаждания. Първото беше от Фил Сирио.
— Шефе, знам, че се възстановяваш вкъщи, но се чу какво си направил и просто искам да ти кажа: това е било разкошно.
— Благодаря, Фил.
— Разбира се, не е трябвало да използваш свит…
— Знам, знам. Ти как приемаш новините?
— Нали разбираш, малко съм вбесен. Особено заради премиите. Остава ми една празнина.
— С колко си вътре?
— Четиринайсет.
— Уха.
— Всички изгоряхме. Но те са ми длъжници.
— И какво ще правиш сега?
— Това-онова. Имам приятели. Ще се оправя. Ами ти, шефе?
— Не знам. След това, което надробих, вероятно е най-уместно да стана бияч.
— Ще се оправиш, шефе. Не се коси. И запомни: когато преби този швабски шибаняк, ти го направи заради всички нас. Така че Фил ти е длъжник. Ако някога имаш проблем, аз съм насреща. Разбираш ли?
— Ти си страхотен, Фил…
— До скоро, шефе.
Второто обаждане беше от Деби Суарес. Както обикновено, тя дърдореше с пълна скорост.
— Тряб’а да ви кажа, просто тряб’а да ви кажа, наистина ми светна, когато чух, че сте го натупал. Вие сте моят герой, мистър Алън. Искам да кажа, знам, че си счупихте ръката, но си струваше, нали?
— Не съм напълно сигурен в това, Деби.
— Знам какво си мислите, но те ще се редят на опашка, за да ви дадат работа. Имам предвид, че вие сте най-добрият.
Цялата тази история, че съм готов за нова голяма работа, ме изнервяше. Приказки от отделението на смъртниците — всеки е много весел с момчето, на което му остават само два месеца живот.
Опитвайки се да сменя темата, аз попитах Деби как ще се оправи финансово. Тя притихна и каза:
— Аз вече имам работа.
— Толкова бързо.
— Да, е, Чък Зануси ми я предложи.
— Разбирам — отговорих аз.
— Знам, знам — той е задник. Но вчера ми се обади у дома и ме помоли да бъда част от екипа на „Телепродажби“ в РС Глоуб. Аз просто нямах избор…
— Това е страхотна новина, Деби…
— Честно, наистина ми се искаше да му кажа: Няма начин, Хосе. Но бях отчаяна…
— Не е нужно да ми обясняваш…
— Вижте какво ще ви кажа: той ми предложи скъперническа сделка. Същата заплата, без участие в печалбата през първите шест месеца. Поне ние с Раул все още имаме здравната застраховка от „Компютърен свят“ за осемнадесет месеца. Но — и заради това наистина ми се иска да изритам немците по топките — ако не бяха продали компанията до вчера, мама щеше да се включи към моята застраховка. Това е напълно нечестно, нали разбирате?
— Повярвай ми, Деби, разбирам.
— Поне с новата работа ще мога да използвам парите от „Компютърен свят“, за да покрия медицинските сметки на мама. А… това е страхотно. Много ще ви хареса. В петък, след като научих новината, се обадих на касиера в академията Фейбър, съвсем разстроена, да му кажа, че няма да мога да платя оставащите четири бона и половина, които дължа на училището в края на януари. Познайте какво ми каза той: тъй като моят шеф му е написал служебно писмо, с което компанията гарантира изплащането на парите, компанията ще трябва да покрие сметката.
За пръв път от дни насам успях да се усмихна. Според стандартните правила за корпоративно поглъщане, когато Потолм-Рутан купуват „Компютърен свят“, те приемат да уважат и всички претенции на кредиторите му (макар че незабавно закриват заглавието). Благодарение на моето писмо третият семестър на Раул Суарес във Фейбър сега щеше да бъде платен от новите работодатели на Деби.
— Както ви казах на тържеството — обади се сякаш някъде отдалеч Деби, — много съм ви задължена.
— Ще се чуваме, Деби…
На следващата сутрин, понеделник, силният сняг се завърна в Манхатън. Лизи трябваше да отиде в офиса — а аз седнах в леглото, наблюдавайки я мълчаливо как се облича. Точно тогава ударът попадна право в целта. Тя беше с костюм, аз бях по пижама. Тя имаше работа, аз нямах. Тя имаше бъдеще, аз — не.