Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Никога не съм си мислил, че ще го кажа - каза Чейн, докато го настигаше, - но тук е прекалено тихо.
- Какво си чул, Чейн ? Какво ставай И не ми казвай, че е по моя вина.
- Вече не го мисля. Знам, че администрацията на Метрозоната изключва всичко поетапно и го рестартира от долу на горе. Имаме най-много два часа. След това всичко ще е отново на линия.
- Ще отнеме повече време, за да се включи. Навързано е, Чейн. Достатъчна е само една повреда някъде, за да засегне останалото. - Петрович погледна зад себе си, където крачеше Марченко. Силуети се разпръскваха по площада, криеха се зад абстрактните гранитни форми и приклякаха зад басейните. - Защо няма никой отпредй
- Една от две възможности. Едната е, че не ни очакват.
- Другата е, че ни очакват. Марченко, колко е сплотена твоята органицкая ?
- Всички ние сме другари. Всеки има също толкова за губене или за печелене, колкото всеки друг. Дай - маслиненозеленият мундир на украинеца се развяваше, докато той вървеше, и разкриваше кобура при мишницата му. - След последната чистка не сме имали пробиви.
- Това не ме изпълва с увереност - Петрович силно побутна очилата си нагоре по носа. -Виждаш ли някого вътре ?
Фоайето беше притъмнено, но те бяха достатъчно близо, за да различат смътни фигури, които се движеха зад стъклените врати: ръка, лице.
- Виждал съм нещо такова и преди. И ти също, Петрович. - Чейн се затича към кулата.
- Какво означава това ? - попита Марченко и хвана ръката на Петрович.
- Ела с мен и ще ти покажа.
Те настигнаха детектива, в сянката на кулата. Стана ясно, че вътре има затворени хора; големите стъкла бяха устояли геройски на опитите да бъдат счупени, а отраженията на тримата мъже във вратите се изкривяваха при разклащането им. Но като че ли нямаше път навън.
- Гівно! - изръмжа Марченко и сложи ръка на пистолета си. - Искам обяснение веднага.
- Ако се командва от компютър, нещо се е прецакало.
Чейн долепи полицейската си карта към стъклото.
- Отдръпнете се - извика той. - Ще се опитам да си проправя път с пистолета.
- Няма смисъл - каза Петрович. - Но ако настояващ нека се прикрия, преди рикошетът да пробие спретната дупчица в черепа ми.
Хората вътре се скупчиха още по-плътно към Чейн. Той не би могъл да стреля дори и да искаше.
- Имаш ли по-добра идея ?
-Да - каза Марченко. И заговори по уоки-токито си: - Григорий ? Имаме нужда от Тина и нейната магическа кутия.
В това време Петрович избутваше Чейн от вратата.
- Не така. Така. - Той прехвана погледа на ужасен сарариман и изговори със запъване: - Шинкансен ва мата хаширу.
- Каквой - рече Чейн. - Какво казай
- Заткнись! - Петрович го избута отново, повиши глас: - Шинкансен ва мата хаширу.
Мъжът вътре премигна, обърна се назад и лицето му се разми зад опушеното стъкло. После се появи пак, кимна и произнесе с устни: „Хай.“
Валентина сложи метално куфарче на земята до него. Натисна копчетата на ключалките с дългите си пръсти и го отвори.
- Добре - каза Петрович, като огледа съдържанието на куфарчето.
- Свърши си работата! Накарай ги да се отдръпнат от вратите. - Тя се зае с пластичния експлозив, който оформи като диск в ръцете си.
Петрович изигра в пантомима какво ще направи жената, включително експлозията, която щеше да последва. Те не го разбраха, докато тя не започна да пъха детонатори в сивите парчета експлозив, които беше прикрепила към предполагаемото място на отключващия механизъм на вратата. Тогава всички вкупом се отдръпнаха назад, вкопчени един в друг, чак до бюрата на рецепцията.
- Готови - каза тя с куфарчето в едната ръка и с ролка тънък кабел в другата.
Тръгна към първия фонтан, като размотаваше кабела след себе си. Марченко, Чейн и Петрович я последваха и клекнаха до нея зад солидното прикритие.
- Нали помнищ че трябва да взривиш само вратите ? - каза Чейн и тя му отвърна с изпепеляващ поглед.
- Аматьори - измърмори Валентина и отвори куфарчето си за батерията. Свърза свободните краища на кабела и махна предпазното капаче на големия червен бутон. - Запушете си ушите.
Натисна бутона и тишината бе нарушена от един-единствен звук като ръкопляскане, усилено до краен предел. Въздухът се стегна и отпусна, вече изпълнен с мириса на изгорели химикали.
Те погледнаха над парапета. Отначало вратите бяха скрити от пушека; след като той се разнесе, вратата и нейното стъкло изглеждаха непокътнати.
Бавно, грациозно, касата падна навън и се приземи с втори трясък на бетонните плочки. Стъклото и сега си беше цяло.