Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Чейн се прокашля учтиво:
- Може ли да обсъдим този въпрос за минутка ?
- Да обсъдим ? Нали това искаше, Хари Чейн - Марченко плесна с ръце, за да въведе ред. Шофьорите запалиха двигателите, пътниците се качиха в автомобилите. - Няма време, няма нищо за обсъждане. Петрович, отиваш ли да търсиш момичето ?
-Да - каза Петрович. - Мисля, че знам къде да проверя.
- Ако чуя нещо - освен звуците на нашата славна победа, - ще гледам да се свържа с теб. - Марченко сбърчи вежди, когато обърна поглед към Риджънтс Парк.
- Да. Благодаря, Марченко. Може и да си непоправим сталинист, но те бива.
- И все пак най-вероятно ще трябва да те убия - засмя се, - но не днес. Засега до свидания. -Той се качи в своя Зил и отпраши още преди вратата да се бе затворила.
- Изглежда, всички тръгват, Чейн. - Петрович сложи на предпазител норинкото. Не искаше да се простреля в крака по невнимание. - Сигурно и ти трябва да тръгваш. Метрозоната има нужда от теб, колкото и ужасяващо да звучи.
- Внимание! Внимание! Внимание! Нов джихад на машините.
Петрович се спъна пътьом и му се наложи да се хване за уличен стълб, за да не падне. Не му се счуваше - беше чувал тези думи и преди. Знаеше откъде да разбере за какво новосъздадено изчадие на ада става дума.
Той побягна, а Чейн крещеше въпросите си без отговор подире му.
Мина през Пикадили и сви по странична улица. Шинелът му се вееше, но вече не го интересуваше колко яко изглежда.
Когато излезе на Парк Лейн, пред него се разкри сивотата на Хайд Парк. Вече не беше застинал. Движеше се, пъплеше като разложено месо.
Вече нямаше време за нищо. Изтича до Спийкърс Корнър, където видя тълпа от полуживи хора, които зяпаха с унесено благоговение някакъв гологлав луд с изрисуван за случая кръг от черна смазка на челото.
Те прииждаха от Хайд Парк, тътреха се през отворените порти и влачеха измършавели крака, за да чуят речта на пророка.
Петрович не можеше да се приближи до него, без да си проправи силом път през човешката маса. Сърцето му вече прескачаше, туптеше неравномерно в гръдния кош и той усещаше как кондензаторите се зареждат: електрически заряд преди светкавица. Изведнъж пророкът го забеляза от касетката, върху която беше кацнал, и викна:
- Виждате ли ? Виждате ли човека машина, който дава и получава живот: истински симбиот, който не се страхува от настъпващата ера!
Зарядът прониза Петрович и той падна на колене. Болката беше агония, отминаването й облекчение. Той смътно съзнаваше, че гледа два мръсни крака, обути само в сандали.
Преглътна металния вкус в устата си и погледна нагоре. Човекът с обръснатата глава и маслен знак погледна надолу.
- Стани, братко мой. Ние всички сме равни пред Машината.
Петрович се изправи, олюля се. Искаше да протегне ръка в търсене на помощ но се боеше какво ли би докоснал.
- Аз... - преглътна отново. Устата му беше пресъхнала. - Как разбра за Новия джихад на машините преди всички останали ?
Пророкът се усмихна. Зъбите му бяха жълти и развалени.
- Машината ме избра да разглася новия ред. Машината е един и много. Аз съм само първият вярващ - Докато говореше, очите му мърдаха, все едно четеше текст.
- Как избра теб ?
Онзи бръкна под ризата си и извади мобилния си телефон. Държеше го, все едно е реликва.
- Получих светая светих.
Петрович погледна към очуканото устройство.
- Разговаряш ли с нея ?
- Тя ми говори! Аз не бих се осмелил да разпитвам Машината.
Петрович посегна към телефона, но онзи го дръпна.
- Достоен ли си ?
-Да - каза Петрович, който веяе запояваше да губи търпение. - Просто ме свържи с Господ. Надявам се той да говори по-смислено от теб.
Пророкът натисна два бутона: явно Господ вече беше записан за бързо избиране. Той поднесе телефона с поклон. Петрович го измъкна от мръсните му пръсти и предпазливо го доближи до ухото си.
Звънеше.
Щракване и връзката се осъществи.
- Ало ? Петрович е.
Дълбоко мъляание и тихо като въздишка:
- Шинкансен ва мата хаширу.
Същият глас, който беше чул вчера.
- Това го знам. Какво представлява този Нов джихад на машинитей
- Нов джихад на машините.
- Говорите от името на тази джихадска групировка или тя е нещо отделно ? - той си смени ръцете. Лявата му ръка беше изморена и го болеше. Това не вещаеше нищо добро. - Какво общо има с Ошикорай
- Аз съм - каза гласът.
Безсмислен отговор.
- С кого говоря ?
Мълчание.
- Виж, това не ми помага. Соня е избягала от Хиджо. Не знам къде е. Ако искаш моята помощ трябва да ми го кажеш сега, защото ме наобикалят все повече разяждани от болести хаховци, а твоят самозван пророк си иска телефона.