Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Отлично, Тина - каза Марченко и докато се изправяше, изкара пистолета си с отработено движение. - Хайде. Да не искате да живеете вечной
- Добре казано, право в десетката - обади се Петрович и вдигна норинкото си.
Втурнаха се към вратите, докато освободените хора се изнасяха навън, кашляйки от пушека. Веднага щом изскочеха на улицата, те се разпръскваха, като че ли бягаха от дявола.
- Хванете един - извика Петрович и изгледа как Марченко пресече пътя на мъж на средна възраст, като го блъсна право в лицето с десен прав. Онзи едва бе докоснал земята, когато бе изправен на пръсти за вратовръзката си. - Не е точно което имах предвид, но добре, става.
Кръв от носа на човека се стичаше по лицето му и попиваше в намачканата му риза. Изглеждаше като почти невменяем от ужас.
- Къде е Соня Ошикора ? - попита Петрович.
Мъжът погледна към него, към Марченко, към сградата, която току-що бе напуснал с такава скорост. Японска реч бълваше от устата му, абсолютно неразбираема за Петрович.
- Соня Ошикора. Къде е тя ? На кой етаж е ?
Марченко засили юмрук за нов удар и онзи чак тогава като че ли достатъчно се уплаши от побоя, та промълви:
- Госпожица Соня отишла.
- Отишла си ? Мъртва ?
- Не мъртва. Отишла. През нощ
- Къде я е закарал Хиджо ?
Онзи съсредоточи погледа си върху Петрович и за1обяснява доколкото можеше, бидейки полузадушен:
- Не Хиджо-сан. Госпожица Соня бяга надалек. Хиджо-сан търси госпожица Соня в град. Петрович намести очилата си:
- Избягала е ? Кога ?
- През нощ. Тази нощ.
- Пиздец. Свали го на земята и го пусни.
Марченко пусна мъжа, който се приземи на стъпалата си и се втурна с всичка сила към Пикадили.
- Тя не е тукй
- Явно е минала и без нашата помощ в крайна сметка. - Петрович проследи костюмирания с поглед, после се обърна към Ошикора Тауър. - Това обаче не обяснява какво се случва там вътре.
- Да погледнем ли ? - Марченко сви рамене и влезе във фоайето.
Чейн вече се промъкваше между предметите, които неуспешно бяха използвали, за да отворят път навън - столове, маси, пожарогасители, метални конструкции, глинени саксии с разсипана пръст и пречупени стъбла.
- Паникьосали са се - срита настрани счупена маса. - Това не би се случило, ако Ошикора беше жив.
- Сигурно не би се случило и ако Хиджо беше тук.
- Така ли ?
- Да. Обзалагам се, че е взел всички въоръжени хора и са излезли да търсят Соня, която е избягала самостоятелно. Съжалявам, господа. Май ви загубих времето.
Марченко си прибра пистолета и си подпря ръцете на кръста:
- Не, товарищ. Дори бих платил, за да видя това. Съжалявам само, че не донесох достатъчно експлозив да взривя цялата сграда.
- Надали бих го допуснал - каза Чейн. - Е, сигурни ли сме, че мястото е празно ? Обикновено тук би имало към хиляда никкейджин.
Петрович сви рамене:
- Може все още да се опитват да дойдат на работа от местата, където живеят. Представете си изненадата им, когато най-сетне пристигнат тук. - Той вирна глава и се заслуша.
- И аз го чувам - каза Марченко.
- Това са асансьорите - Петрович насочи напред оръжието си и се промъкна покрай рецепцията.
Шумът от движение идваше откъм асансьорните врати отзад.
- Защо няма осветление, а те работят ? - Чейн изкара пистолета, загледан как индикаторите за етажите над всяка врата мигат и се сменят.
Марченко натисна бутона на уоки-токито си:
- Григорий. Хората ни във фоайето! Веднага!
- Въпросът е тези цифри растат или намаляват ?
На въпроса на Петрович отговориха иззвънявания, едно след друго, които обявиха пристигането на асансьорите на партера.
- И защо стоим тук и чакаме да разберемй
Вратите се отвориха едновременно и в първия момент никой не разбра какво се вижда: във всеки асансьор имаше смесена маса от плат и бледа плът като разхвърлян куп манекени. Постепенно насъбралата се кръв започна да прелива от праговете върху бледия каменен под. Тъмночервени петна потекоха навън, разрастваха се и се сливаха с другите петна.
- Мисля, че е време да си ходим - прошепна Петрович.
Григорий рязко спря зад тях, а цевта на калашника му си търсеше мишена.
- Тактическа промяна в плана - каза Марченко. - Отстъпление.
Петрович изчака няколко секунди, преди да се присъедини към тях, като си представяше последните мигове от живота на хората, заклещени в асансьорите, когато са падали в шахтата, момента, в който този свободен полет се е превърнал във фатален удар.
- Петрович! Мърдай! - извика Чейн.
Но той не се помръдна. Беше се замислил как всеки асансьор е трябвало да събере хората от всеки етаж, след това да ги качи до най-горния, за да ги пусне смъртоносно надолу. Било е целенасочено действие. Някой ги беше убил всичките.