Уравнения на живота

Повеляваше да се получи. Пророкът се взря през него с трепкащите си очи, после вдигна ръка. Не че преди това някой говореше, но сега пълното внимание на тълпата се съсредоточи върху него, не върху бледия мъж с черния шинел.

- Братя! Сестри! Не е ли както казах ? Машината се грижи за нас. Ние живеем под благосклонното й управление. Ще отидем и ще намерим храна, защото Машината иска да сме силни, за да можем да изпълняваме заповедите ?. С мен, братя. С мен, сестри! - и с вдигната ръка той тръгна през насъбралите се хора.

А те го последваха. Петрович остана неподвижен, докато и последният не изчезна в посока към Падингтън. Чак тогава отпусна рамене. Сложи ръка на гърдите си, за да се увери, че сърцето му все още бие.

- Нов джихад на машините ? У тебя нету письки, че да ме караш да ти върша мръсната работа вместо теб. - Провери оръжията си и тръгна на север по Еджуеър Роуд.

Бе изминал четвърт от пътя по опразнената улица, когато усети мирис на изгоряло. След половината път видя голяма група хора да вървят към него. Не можа да различи подробности заради пушека, но беше сигурен, че един от тях развява бял флаг.

Зад тях оттатък надлеза се виждаше жилищният комплекс „Парадайз“, обвит в тъмен дим. Само върховете на кулите се издигаха над хаоса, който цареше долу.

Мъжът, който носеше флага, придоби вида на свещеник, размахал една от одеждите на църковния хор, които Петрович не беше унищожил или взел за временно ползване. След него се движеше ято от неколкостотин... бежанци беше единствената дума, която им пасваше; някои носеха сакове, някои - деца, някои придържаха парчета плат към устите и носовете си, за да се предпазят от парливата химическа смрад.

Най-последна - сестра Маделин с одобрен от Ватикана автоматик в ръка. Вместо да оглежда улицата зад себе си и да пази гърба си и другите, тя гледаше как Петрович се приближава все повече и повече, докато той и отец Джон се изправиха лице в лице.

- Колко е малък светът - каза Петрович.