Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Не знам. Предполагам, че на тях им се струва егоистично. За менй Аз просто имам такова чудовищно усещане за себе си, че нямам нужда да изпитвам любов. Дори не се чувствам самотен. - Той наблюдаваше как мънистата в косата на Пиф се полюшваха в такт с дишането ?. - Понякога се чудя какво ли би било. Да съм с някого, тоест с някого, който не съм аз. А понякога си мисля, че нямаме нужда дори от самите себе си. Най-важното е да разберем дали сме прави, или не.
- И какво смяташ да правиш ?
- Нямам вече къде да отида. Не мога да се прибера вкъщи. Не мога да се кача на метрото заради оръжията. Не мисля, че мога да стигна пеша до Риджънтс Парк: днес е лудница по улиците. И все още смятам, че това изобщо не е по моя вина - Петрович завъртя кафето в чашата си и се загледа в отблясъците от светлината, която си играеше по черната повърхност. - Не е по правилата, но ще остана да лагерувам тук тази вечер и ще се срещна с Марченко на сутринта.
- Имам по-добра идея - каза Пиф. - Ела в моята стая. Ще сготвя нещо. Ще отворим бутилка от онази течност, която се мисли за вино. Може да говорим за работа и да играем компютърни игри, докато не стане никое време, и може да спиш на дивана. След като поразчистя малко, искам да кажа. Не съм свикнала да имам гости.
Петрович вдигна поглед.
- Това би било... би било хубаво. Нали помнищ че Хиджо се опитва да ме убие ?
- Нека да дойде. На входа има платена охрана, а пък ако ги подкупи, е, ние сме подготвени.
- Кои ние ?
Тя се изправи и извади джерикото от чантата си. После само с няколко сръчни движения го разглоби на части.
- Ами там, където израснах, в скъпата част на Лагос, трябваше да се защитаваме от хора като теб. - Тя сглоби пистолета пак така бързо и сръчно, после зае стойка за стрелба: краката леко раздалечени, лактите прибрани, око на мерника.
- Не го очаквах - каза Петрович.
- Те също няма да го очакват. - Тя върна оръжието на предпазител и го прибра в чантата си.
Усмихна се.
21.
Той се сепна, като се събуди на непознато място. Одеялото не беше неговото, нито възглавниците, по които беше оставил диря от лигите си. Норинкото беше на корема му под лявата длан.
Беше у Пиф. Тя спеше в другия край на дивана, в поза почти като неговата, но не толкова притеснена. Едното й стъпало беше заклещено между бедрото му и тапицерията, а ръката й висеше артистично изпод яркобялата олекотена завивка, сочеща към - нейния си, предположи той - джерико.
Пистолетът се беше присъединил към боклуците на пода. Зацапани чинии, чаши със засъхнали следи от вино, два джойстика за видео играта ?, обувки, чорапи, панталоните им, нейният пуловер, листове, книги, дискове, патрони, карти с памет за портативни устройства, монети, кламери, баджове.
Трябваше да има часовник някъде, нещо с часовник на него - късогледото му проучване на стените не откри нищо. Очилата му трябваше да са някъде наблизо, но не му се щеше да си спуска краката на пода, за да не ги настъпи.
Той потупа килима с ръка, не откри нищо, след това посегна от другата страна на главата си и се удари в ниска масичка. Ето ги. Лепна ги на лицето си.
Празният екран на телевизора не показваше нищо, но поне можа да види дистанционното. Той го взе и натисна бутоните за включване и за изключване на звука едновременно.
Пиф се размърда, сбръчка нос и се намръщи.
Не можа да хване нито един канал. Мина през всички от едно до сто, но никъде нямаше нищо освен звездички.
- Пиф ? - каза той и я докосна по пръстите на краката. - Пиф, на кабелна ли си, или на антена ?
Клепачите й трепнаха и се отвориха, тя примлясна звучно.
- Кабелна.
- Снощи не беше изключена. Сега е.
- О! - тя пак опита да си отвори очите. - Правилно ли си спомням да казващ че не е по твоя винай
- Не е. Не виждам как би могло да бъде.
- Не можеш ли да изключиш бота ?
- Да, бих могъл, ако имах достъп. Ако устройството ми беше у мен, бих могъл да се свържа чрез сателит. - Той все още не знаеше колко е часът. - Атаката би трябвало да е отминала досега.
- Притесняваш ли се ?
- Малко. И то не само заради интернет ченгетата, които ще тръгнат да ми звънят. - Петрович си разчисти място за стъпване и се опакова в одеялото. Остави пистолета си на масата. - Поне Хиджо не се появи.
- Мм - каза тя сънено.
Имаше часовник на микровълновата ?. Той стана с одеялото, за да покрие голите си крака, си проправи път до кухненския бокс. Вторачи се в ярките сини светлинки.