Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Вратата на шофьора се затвори и Григорий запали зила.
- Какво стана - каза Марченко - с твоя приятел американецай
- Соренсън ? Не знам. Ошикора го прецака и после инспектор Чейн направи същото, само че по-зле.
- Но Ошикора е мъртъв.
- Соренсън едва ли го знае. Ако е луднал, няма и да научи. Ще прекара остатъка от дните, укривайки се от някой, който вече не съществува. - Петрович мушна беретата в джоба си и посегна за норинкото. - Май мога да си представя какво е чувството.
- Предполагам, ще можеш да го издирищ щом привършим с това, за което сме дошли. -Марченко кимна към мрачния Зив, който потупа Григорий по рамото.
Колата потегли и тръгна по Пикадили.
- Имаше ли някакви проблеми тази сутрин ? - попита Петрович.
Той зареди тлъстите патрони в пълнителя на норинкото.
- Защо ? Какво знаешй - Марченко приглади брадичката си и се приведе, положил стоманената си мускулатура върху рамото на Петрович.
Излъчваше заплаха.
Петрович прибра пълнителя на мястото му и пусна оръжието в скута си. Подбираше думите си внимателно:
- Нещо става. Не знам какво. Не мога да кажа, че ми харесва.
И просто ей така, настроението на украинеца се смени. Той изръмжа с дълбок гръден глас:
- Джиесемът ми отказва да се свърже. Компютърът ми не може да комуникира с други компютри. Закуската ми минава с бял шум вместо новините. Това не е добре. Но улиците са чисти. Камерите са изключени. Дори да е само за един ден, не можеше да е по-добре. Ние сме Господарите на безредието и никой няма да може да види нашите пакости. След като привършим тук, Ошикора има и няколко клона в Пет Енд, които бихме искали да закрием.
Григорий забави, направи обратен завой пред Ошикора Тауър, а другите коли блокираха пътя отпред и отзад, изсвистяха с гумите и забълваха хора.
Раздърпана фигура в кафяв дъждобран ги гледаше жлъчно от тротоара.
- А, да, пропуснах да спомена - Петрович изчака зила да спре, после отвори вратата. - Чейн може и да ни е подслушал разговора.
22.
Чейн се намръщи при вида на оръжия и хора, които се изливаха на тротоара. Той се обърна към Петрович с вид на ядосана костенурка.
- Не мислиш, че това ще ти се размине, нали ? - каза той.
- Както вече някой отбеляза - каза Петрович, - днес е единственият ден, в който ще ни се размине. - Той врътна пешовете на шинела и сметна, че изглежда доста яко. - Мислиш ли, че можеш да ни спреш ?
- Дойдох да опитам.
- Ха - ухили се Петрович, - ти и коя армия ?
- О, много смешно. Оценявам остроумието ти, но това няма да те спаси. - Чейн пребърка джобовете си и извади своя пистолет. - Би трябвало да те арестувам веднага.
Петрович посегна за норинкото.
- Може, но нищо няма да ти стане да почакаш един час.
- Вероятно бих могъл - потвърди Чейн. - Може би е време да ти дам малко шанс за изява. Марченко застана до Петрович и го тупна силно по гърба.
- Сега всички сме приятели ? Това е добре.
- Колкото до всичко това - заяви Чейн, - аз не разполагам с човешки ресурси да спася Соня Ошикора - знаете го, нали ?
- Знаем - каза Петрович.
- Така че да действаме. - Чейн потупа джобовете си за полицейската карта. Затъкна я отворена на горния си джоб. - Някой от вас има ли план ?
Марченко погледна към Чейн, след това към Пет1рович.
- Разбира се - изръмжа той. - Да не мислиш, че оглавявам някаква немощна организация ?
- Аз си представях, че отивам на рецепцията и оттам започвам революцията. Ако стане пиздец, го правим по старомодния начин: направо в центъра и много дим.
- Имаш ли някаква причина да вярваш, че това ще свърши работа ? - Чейн огледа Ошикора Тауър от горе до долу.
- Да, имам. Сега говоря аз обаче. - Петрович освободи предпазителя на норинкото си.
- Чакай, чакай - размаха едрите си ръце Марченко. - Така няма да стане. Не може пред моите хора да остана назад, докато ти крачиш към сградата. Не става така. Григорий, уоки-токито.
Григорий сложи устройството с големина на юмрук в шепата на Марченко.
- Ще дойдеш, когато те повикам, дай - и изчака Григорий да кимне. - Да не ми се мотаеш наоколо като крьпиа, който ми взима парите, а не прави нищо, за да си ги заработи.
- Сега може ли да потегляме ? - каза Петрович. - Времето напредва.
Той тръгна през площада. Фонтаните, които трябваше да блещукат в светлината на ранното утро, бяха се кротнали, само басейни с трептяща вода. Начело на двамата отзад, той не отлепяше очи от кулата.
Нямаше никаква охрана на вратата, а би трябвало, без значение кое време на деня беше. Очакваше на всяка стъпка някой да му препречи пътя, докато се приближаваше. А може би вместо това имаше снайперист на съседен покривй