Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
-Ей!
- Да. Идвам.
Морето от кръв беше стигнало до ходилата му, та докато отстъпваше, остави диря от кървави отпечатъци, които стигнаха чак отвън.
23.
Марченко беше донесъл водка освен оръжията. В табла бяха наредени чаши и бутилката бързо ги напълни. Острите алкохолни пари прогориха тежката сладникава миризма на кръв в ноздрите им.
Петрович тресна чашата си в канавката като истински руснак и бандата на Марченко го последва, за да докаже, че са още по-истински украинци.
- Ако някой има обяснение за случилото се, много бих искал да го чуя. - Марченко се върна за втора чаша, изпи я и потръпна.
- Сградата ги е нападнала - каза Петрович и внезапно всички очи се обърнаха към него. Смутен от цялото това внимание, той намести очилата си. - Примамила ги е в асансьорите и след това ги е убила.
- Сградите не...
-Да - прекъсна го Петрович. - Колите също не го правят, но вчера го направиха. Ако имате по-добра идея, нека да я чуем.
Марченко избърбори тихо:
- Някой трябва да командва асансьорите, за да ги накара да го сторят. - Той беше потресен, този човек, който бе извършил толкова хладнокръвни жестокости.
- Същият, който командваше колите, блокира интернет и телефоните и парализира метротой Трябва да е много зает. Свръхчовешки зает. - Поклати глава. - Вирус е. Някакъв вид вирус.
- Вирусите не преследват хора и не ги пращат да гинат - Марченко метна чашата си в бордюра, където тя се разби на лъскави стъкълца. - Знам със сигурност: единствено ние сме способни да бъдем толкова жестоки.
- На теб ти пречи само това, че интернетът е задръстен. Няма трафик. И не може да се командва нищо в момента.
- Не искам да ви прекъсвам - каза Чейн. От всички тях само той не беше пил, - но някой друг чува ли това ?
Марченко махна с ръка за тишина. Чуваха се два различни типа звуци, никой от тях за предпочитане. Далечна стрелба, припрени откоси от автоматични оръжия и единични пистолетни пукоти. А по-наблизо, не просто наблизо, а навсякъде наоколо се чуваше повтарящо се щракване - кратък удар на всяка секунда.
Хората озадачени завъртяха глави в търсене на източника.
- Камерите. Идва от камерите - Чейн посочи отсреща, където на сграда от кафяв пясъчник беше монтирано устройство за видеонаблюдение. - Под тях има високоговорители.
- Но защо ни цъкатй - Петрович огледа площада, докато звукът отекваше около тях, отразен от високите стени и повтарян по всички улични ъгли.
- Това е предупредителната система за опасност от радиация - каза Чейн учуден. - Не знаех, че все още работи.
- Радиация ? - попита Марченко. - Какво отчита, че има радиация ? Трябва ли да й се вярва ?
- Ако системата е автоматична, не бих й повярвал дори за точното време в момента. Най-разумното е да не й обръщаме внимание. Повече ме притеснява войната, която май започва тревожно близо.
Петрович, който стоеше почти редом с Григорий, го попита:
- В коя посока ?
Григорий се ослуша:
- На север ? - предположи той. - Риджънтс Парк ?
- Да, може би. Местните винаги са неспокойни. А може и да е Хиджо.
- Бях забравил за мацката ти.
- Пошел на хуй.
- Рискуваш живота си заради нея.
- Правя го само защото Хиджо ме ядоса - Петрович се огледа за последно. - Благодаря за шинела, но тук приключих. А сега - на север.
Той беше стигнал до бялата разделителна линия, когато високоговорителите прозвъннаха с три високи тона.
- Внимание! Внимание! Внимание! Нов джихад на машините. Внимание! Внимание! Внимание! Нов джихад на машините. - Гласът беше женски, много правилен, много английски.
Притъпен трус премина през града и отвлече вниманието на Чейн, но не и на Петрович.
- Какво ставай - извика той. Когато Чейн само разпери ръце в недоумение, подвикна пак: -Трябва да ги знаеш тези неща!
- Това е предупредителна система за опасност от радиация. Някой в контролния център натиска бутона, когато има такава опасност, а не...
- Внимание! Внимание! Внимание! Нов джихад на машините.
- Гадно. Не знам какво е „нов джихад на машините“. Никога не съм чувал за такова нещо и не знам защо трябва да ме е грижа за него, когато някой - и то не ние - използва експлозиви в центъра на Метрозоната.
Предупреждението прозвуча още два пъти, после спря. Цъкането започна отново.
Марченко размърда мустак:
- Няма значение. Кулата е сразена, но ако искаме да унищожим организацията на Ошикора изцяло, трябва да ударим сега. Ще смачкаме врага, докато още е зашеметен от загубите си. Успехът зависи от бързината ни.