Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Добре ли сте, сър? - попита притеснен Чарли.
- Добре съм, добре съм, Тръмпър - увери го по-възрастният мъж. - Но да ти призная, съм готов да се изправя пред цяла орда туземци мародери от Афганистан, отколкото да ходя отново при този тип. Всъщност как се справих?
- Чудесно - възкликна Беки. - Готова съм да се обзаложа, че ако си бяхте събули обущата и бяхте казали на Хадлоу да ги лъсне, той щеше да извади носната си кърпа и тутакси да се заеме със задачата.
Подполковникът се усмихна.
- Значи според вас мина добре?
- Повече от добре - потвърди Беки. - Още днес следобед ще отскоча до кантората на Джон Д. Уд, за да платя капарото за двата магазина.
- Признателен съм ви, госпожице Салмън, подготвихте ме прекрасно. Знаете ли, от вас ще излезе страхотен щабен офицер.
Беки се усмихна.
- Правите ми голям комплимент, подполковник.
- Не си ли съгласен с мен, Тръмпър? Ама че съдружница си си намерил! - допълни Хамилтън.
- Тъй вярно, сър - подвикна Чарли, когато подполковникът се зацъти с широка крачка към пътя. - Но искам да ви питам нещо, което ме притеснява.
- Казвай, Тръмпър.
- Щом сте приятел на председателя на управителния съвет на банката - рече той и тръгна в крак с бившия си командващ, - защо не отидохме направо при него?
Подполковникът спря като закован.
- Драги ми Тръмпър! - възкликна той. - Човек не ходи при председателя на управителния съвет, ако иска заем от някакви си двеста и петдесет лири стерлинги. Въпреки това нека подчертая: не се и съмнявам, че в близко време ще ни се наложи да навестим и него. Сега обаче имаме други неотложни нужди.
- Други неотложни нужди ли? - повтори Чарли.
- Да, Тръмпър. Трябва да гаврътна едно уиски - натърти подполковникът и погледна табелата на пивницата точно срещу тях. - Всъщност нека да е двойно.
- В кой месец си? - попита Чарли, когато на другия ден Беки отиде да му съобщи новината.
- Някъде в началото на четвъртия - отвърна тя, без да го поглежда в очите.
- Защо не си ми казала досега? - рече младежът донейде обидено, сетне сложи табелката „Затворено“ и тръгна нагоре по стълбите.
- Все се надявах, че ще се размине - призна си Беки и го последва.
- Нали си писала на Трентам, за да му съобщиш?
- Не, не съм. Не мога да се наканя.
Младата жена се зае да подрежда стаята - още се страхуваше да погледне Чарли в очите.
- Не можеш да се наканиш ли? - тросна се той. - Трябвало е да му кажеш преди доста седмици. Той е трябвало пръв да научи. Ще прощаваш за израза, но точно той е виновен за тая проклета каша, дето сте я забъркали.
- Не е толкова просто, Чарли.
- И какво му е сложното?
- Това ще сложи край на кариерата му, а Гай живее заради полка. Прилича на твоя подполковник, би било нечестно да го карам на двайсет и три години да се откаже от военното поприще.
- Изобщо не прилича на подполковника - подвикна Чарли. - При всички положения е достатъчно млад, за да се задоми, да започне отначало и да се потруди поне един ден като всички нас, останалите.
- Той, Чарли, е венчан за армията, а не за мен. Защо да опропастявам живота и на двама ни?
- Въпреки това трябва да му съобщиш какво е станало и поне да му дадеш право на избор.
- Гай няма избор, Чарли, толкова ли не го разбираш? Ще се качи на първия кораб и ще се ожени за мен. Почтен човек е.
- Друг път е почтен - сопна се младежът. - Щом е толкова почтен, обещай ми поне едно.
- Какво?
- Че довечера ще му напишеш писмо и ще му кажеш истината.
Беки се поколеба, сетне рече:
- Добре, ще му пиша.
- Довечера ли?
- Да, довечера.
- И понеже стана въпрос, ще съобщиш и на майка му и баща му.
- Не, не очаквай от мен това, Чарли - бе категорична младата жена, която го погледна за пръв път.
- И защо, интересно, да не го очаквам? Да не би да се притесняваш, че ще опропастиш и техните кариери?
- Не. Но кажа ли им, баща му ще настоява Гай да се прибере и да се ожени за мен.
- И какво лошо има в това?
- Майка му ще почне да твърди, че съм изиграла сина и и съм го принудила, дори още по-лошо...
- Още по-лошо ли?
- Да. Че детето не е негово.
- И кой ще и повярва?
- Който поиска.
- Не е честно - подвикна Чарли.
- Татко често повтаряше, че животът не е честен. И аз все някога трябваше да порасна, Чарли. Ти го направи на Западния фронт.
- И какво ще правим сега?
- Какво ще правим сега ли? - повтори Беки, учудена от множественото число.
- Точно така, какво ще правим. Все пак сме съдружници, ако случайно си забравила.
- Като начало трябва да си намеря жилище, няма да е честно към Дафни, ако...