Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Този път той си спести усилието да сдържи усмивката си.
— Всъщност съм тренирала бокс.
Кикбокс. В спортната зала. Веднъж.
Пач протегна ръка:
— Удари ме с всичка сила.
— Аз… не съм привърженик на безсмисленото насилие.
— Тук сме съвсем сами. — Ботите на Пач бяха точно срещу върховете на обувките ми. — Тип като мен може да се възползва от момиче като теб. По-добре ми покажи какво можеш.
Отстъпих назад и скръстих ръце в мълчалив отказ. Тогава забелязах черния мотоциклет на Пач.
— Ела да те закарам — предложи той.
— Ще се прибера пеша.
— Късно е и е тъмно.
Имаше основание. Независимо дали ми харесваше.
Само че вътрешно водех сериозна борба. Щеше да е адски глупаво да се прибирам вкъщи пеша и сега се разкъсвах между две възможности: дали да се прибера с Пач, или да рискувам да се натъкна на нещо по-лошо.
— Започвам да си мисля, че единствената причина да ми предлагаш да ме закараш е, понеже знаеш, че това никак не ми харесва. — Въздъхнах уплашено, надянах каската и яхнах мотора зад него. Не бях виновна, че се гушнах толкова плътно до тялото му. Седалката не беше широка.
Пач тихичко се засмя:
— Хрумват ми още няколко причини.
Подкара бързо по правата отсечка към изхода на гаража. Изходът беше запречен от бариера на бели и червени ивици и от автомат за билети. Тъкмо се питах дали Пач ще намали достатъчно, за да пъхне монети в автомата, когато той спря плавно, с което ме приплъзна още по-близо до себе си. Пъхна пари в процепа и изведе мотора горе на улицата.
Пач спря мотора на алеята пред къщи и аз се притиснах към него, за да запазя равновесие, докато слизам. Подадох му черната каска.
— Благодаря, че ме докара.
— Какво ще правиш в събота вечерта?
Замълчах за миг.
— Имам среща, както обикновено.
Това явно разпали интереса му.
— Както обикновено?
— С домашните.
— Отложи я.
Чувствах се много по-спокойна. Пач беше топъл и стабилен, и ухаеше божествено. На мента и на дъхава, тъмна почва. Никой не беше изскочил пред нас изневиделица, докато пътувахме към къщи, а и всички прозорци на първия етаж на къщата светеха ярко. За пръв път през този ден се почувствах в безопасност.
Само дето Пач ме беше причакал в тъмния тунел и най-вероятно ме следеше. Може би не бях съвсем в безопасност.
— Не излизам с непознати — отговорих.
— Добре че аз излизам. Ще те взема в пет.
Седемнадесета глава
През цялата събота валя студен дъжд, а аз седях до прозореца и наблюдавах как водата се лее и образува все по-големи локви на моравата. В скута ми лежеше „Хамлет“ с оръфани ъгълчета на страниците, зад ухото си бях пъхнала химикалка, в краката ми имаше празна чаша от горещ шоколад. Списъкът с въпроси относно текста, който лежеше на страничната масичка, беше точно толкова празен, колкото и когато госпожица Лемън ми го беше дала преди два дни. Лоша работа.
Мама тръгна за часа си по йога почти преди половин час и макар да репетирах наум няколко различни начина да й съобщя, че имам среща с Пач, накрая я оставих да излезе, без да обеля и думичка. Казах си: какво пък толкова, аз съм на шестнайсет и мога да излизам от къщи, когато и защото си поискам, обаче истината бе, че трябваше да я предупредя за намерението си да изляза. Чудесно. Сега цяла вечер щеше да ме тормози чувството за вина.
Когато часовникът в коридора удари четири и половина, с радост захвърлих книгата и хукнах нагоре по стълбите към стаята си. Посветих по-голямата част от деня на домашните и на задълженията си вкъщи, за да отклоня мислите си от предстоящата вечерта среща. Обаче сега, през последните минути, напрегнатото очакване надви всичко останало. Независимо дали исках да мисля за това, двамата с Пач трябваше да довършим нещо. Последната ни целувка беше прекъсната. Рано или късно трябваше да я доведем докрай. Не се съмнявах, че искам това да се случи, просто не бях сигурна, че трябва да стане тази вечер. Не ми помагаше и фактът, че предупреждението на Ви непрекъснато изникваше като сигнал за тревога някъде на заден план в съзнанието ми. „Стой по-далече от Пач.“
Настаних се пред настолното огледало и се огледах критично. Бях си сложила съвсем малко грим — само лека спирала. Косата ми беше доста рошава, но то си беше нещо обичайно. Устните се нуждаеха от малко блясък. Този извод отново ме наведе на мисълта за недовършената целувка с Пач и усетих неволен горещ прилив. Ако една недовършена целувка предизвикваше това, как ли щеше да ми се отрази пълната и истинска целувка. Отражението ми се усмихна.