Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Извика от болка и ужас. Губеше контрол.
Контрол.
Трябваше да си възвърне контрола над тази магия.
Отвори очи. Копието бе само на сантиметри от лицето му, оголило зъби в зловеща усмивка, стискаше ръката на Грейнджър с неистова сила. От устните му се отрониха няколко думи:
— Мечът е безграничен. Ти можеш да си безграничен. Не ни се съпротивлявай!
Грейнджър заби глава в лицето му и му разби носа.
Ударът го отърси от влиянието, което копието имаше върху него, защото то пусна ръката му и се олюля назад. Грейнджър се почувства така, сякаш умът му внезапно е освободен от силен натиск. Вдигна меча, сякаш да го стовари върху шията на копието, но пъкленото създание размаха оръжие и парира удара. Не можеше да му попречи да действа самостоятелно, но сега поне то не властваше над него.
Двата меча се срещнаха с оглушителен звън.
— Това е моят ум — процеди Грейнджър през зъби. — Моят!
И пусна меча.
И в мига, когато мечът тупна на палубата и изтрополи със звънтене, осемте копия изчезнаха. Корабът се разлюля, изведнъж отървал се от голямата тежест.
Грейнджър имаше чувството, че ръката му гори. Силната болка стигаше чак до черепа и слизаше надолу по гръбнака. Гърдите му се свиха, мислите му си запроправяха болезнено път през мъгла и объркване. Вече не можеше да контролира двойниците си. Те се опитваха да установят контрол над него.
Погледна меча в локвата кръв между труповете на двамата наемници и извика:
— Защо аз? Защо не избра някой друг?
Острието лежеше, невинно наглед, като най-обикновено оръжие.
Но Грейнджър бе решил никога вече да не използва проклетото нещо. Беше твърде опасно, вече заседнало дълбоко в съзнанието му. Въздъхна и изтри полепналата по челото му пот. Без броня да го поддържа можеше всеки момент да падне.
Намери парче брезент и го използва, за да вдигне меча за острието, като избягваше да докосва дръжката. Отнесе го до борда и го протегна над саламурената вода.
Оставаше само да разтвори пръсти и да го пусне.
Ръцете му трепереха, цялото му съзнание бе съсредоточено в това движение.
„Просто разтвори пръсти. Отвори ги, проклет да си!“
Накрая изстена, олюля се и отстъпи назад. Веднага щом се отдалечи от борда, мечът се изплъзна от пръстите му и изтрополи на палубата. Остана да лежи там, изцапан с кръв, сякаш му се надсмиваше беззвучно.
— Няма да победиш — каза Грейнджър. — Чуваш ли ме?
Но в гласа му нямаше убеденост.
Той събра последните остатъци от сила и се приготви за път. След като прехвърли труповете през борда, отдели десетина минути да измие палубата от кръвта. Накрая омота меча в брезента и го напъха в торбата. Когато премахна и последните следи от кръвопролитието, слезе по стълбичките в кормилното и огледа приборите за управление.
На пръв поглед корабчето изглеждаше старо и зле поддържано. Имаше свалени капаци, под които се подаваха оцапани с масло кабели и усукани с парцали хидравлични тръби. Ръчката за стартиране на двигателя се клатеше и стържеше, когато я завъртя, но двигателят се закашля и запали при втория опит и звучеше изненадващо добре. Пушекът, който излизаше от комина зад кормилното, отначало бе сив, но скоро стана безцветен. Вибрациите не бяха особено силни, което говореше за добра настройка и може би дори за нови лагери. Грейнджър завъртя бавно кораба, като се ослушваше за някакви пречки, но маневрата мина гладко и без затруднения. Без съмнение щеше да се справи отлично, стига да можеше да купи достатъчно гориво за тридневното плаване до Дома. Стрелката показваше, че резервоарът е пълен една осма, което вероятно се равняваше на петдесетина левги. И това бе достатъчно. Сега оставаше да открие циганското село, за което бе споменал Фалър.
В здрачаващия се късен следобед Грейнджър насочи носа към средата на залива и завъртя ръчката докрай. Корабът подскочи, сякаш само това бе очаквал, и запори зеленикавата саламура, оставяйки след себе си пенеста диря.
Маскелин се сепна и отвори очи. Намираше се в каютата и беше късна сутрин. Възглавницата и завивката бяха подгизнали от пот.
Той седна, докосна с ръка мокрото си чело и потрепери. Ръката му се тресеше, докато си сипваше вода от каната на масичката. Чувстваше слабост, сякаш сънищата го бяха изтощили психически и физически.
Какво бе сънувал?
„Човек без лице.“
Не си спомняше добре. Само някакви откъслечни видения от кошмара. И необяснимото чувство, че нещо ще се случи.
„На кого? На мен?“
Стана, изми се набързо над легена и излезе навън.
Слънцето грееше ярко в безоблачното небе и морето бе съвсем спокойно. Машините на „Фенер“ бумтяха с познатото си ритмично темпо и двата черни стълба, бликащи от комините, оставяха разкрачена диря в небето. Изглежда, през нощта бяха напреднали значително. Маскелин откри Мелор на кърмата, в компанията на лоцмана Хайн. Двамата се бяха навели над разпънатата върху люка карта. Изглежда, спореха за нещо, защото Хайн клатеше глава и сочеше настойчиво на югозапад.