Изкуството на лова

Малко преди здрачаване на вратата се потропа. Беше заспал с глава, опряна на дневника. И да бе сънувал нещо, не си спомняше. Отвори вратата и видя на прага един от младите моряци с вдигнат за ново почукване юмрук.

— Капитане, първи офицер Мелор помоли да се качите — каза морякът. — Има нещо странно на хоризонта.

— В какъв смисъл странно?

Морякът се смути.

— Най-добре да видите сам, сър. Някои смятат, че е мираж.

Маскелин го последва на палубата. Слънцето бе увиснало над самия хоризонт и озаряваше отдолу облаците, така че цялото небе изглеждаше изпълнено с причудливи космически газове. Моряците се бяха скупчили на носа и гледаха на юг. Той ги разбута, за да види какво е привлякло вниманието им.

Изглеждаше като плаващ град — истинска гора от кристални дворци и храмове, лежащи върху южния хоризонт. Ко̀сата вечерна светлина се процеждаше през тези структури и ги караше да сияят като някакви огромни великолепни фенери. Отначало Маскелин също си помисли, че са свидетели на мираж. Но гледката бе тревожна, обезпокояваща. Имаше нещо в нея, което дърпаше струни в душата му. Дали пък не бе сънувал това място?

Не можеше да си спомни.

Осъзна засрамено, че част от него иска да обърне „Фенер“ веднага и да побегне от ужасите, които го очакваха в тези сияещи палати. Но рационалната му страна се намеси. Той отказваше да се страхува от непознатото. В края на краищата беше учен, призван да търси, открива и изследва, да озарява със светлината си и най-тъмните ъгълчета. Тъкмо нуждата да открие какво се спотайва там го движеше. Както и в този момент.

Докато „Фенер“ продължаваше да скъсява дистанцията с плаващата структура, той осъзна, че това въобще не е град. Тези ярки прозрачни куполи не бяха изработени от стъкло. Бяха органични изпълнени с газ мембрани.

— Мистър Мелор — рече той. — Колко време според вас би било нужно на един самал, за да отгледа жертвата си до размерите на подобен остров?

Мелор го погледа смутено, но миг по-късно осъзна какво има предвид и погледна острова — този път с разширени от ужас очи. Останалите мъже огласиха палубата с проклятията си. Накрая Мелор поклати глава.

— Това е най-големият екземпляр, който съм виждал. Трябва да е на стотици години, дори хиляди.

— И кристалът сочи право към него.

— Да, сър.

Маскелин не можеше да откъсне поглед от кристалната планина.

— Остров с подобни размери насред Гехналското сливане би трябвало много отдавна да е забелязан от преминаващи кораби.

Мелор кимна.

— Но от друга страна, самалът вероятно дрейфува — продължи метафизикът и реши да не довършва гласно разсъжденията си — моряците и без това бяха достатъчно уплашени. Нищо с подобни размери не бе забелязвано досега в Море на светлината и неговите гранични територии и Маскелин бе обезпокоен, че оттук до Сърповидния остров са само десетина дни плаване. Опасяваше се, че ако проследят курса му, ще открият, че сочи право към неговия дом.