Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
— Стоп машини — нареди той. — Искам корабът да поддържа тази дистанция.
— Ще го наблюдаваме ли, сър?
— Смятам да сляза на него — заяви Маскелин. — Утре сутринта ще се кача на една от лодките, но „Фенер“ ще остане на разстояние. С колко водолазни костюма разполагаме?
— Три, сър — отвърна Маскелин.
— В такъв случай ще са ми нужни двама доброволци да ме придружат утре на острова.
Моряците се спогледаха боязливо, но никой не възрази, нито се оплака. Неколцина се приближиха и предложиха услугите си.
Маскелин нареди на вахтените да държат острова под постоянно наблюдение и да не се приближават при никакви обстоятелства на по-малко от една левга. Подводната част на самала вероятно бе много по-голяма от надводната и никой не знаеше докъде биха могли да достигнат пипалата му, нито накъде ще го понесат океанските течения. Мъжете се заеха да проверяват водолазните костюми и дихателните апарати. Когато приключиха с това, метафизикът седна на едно столче на палубата и се загледа към изпълнената с газове маса под лъчите на залязващото слънце. Тя покриваше три или четири акра и сред раздутата плът и мутиралите вени се виждаха напълно израснали дървета. Огромните напомпани мембрани, които в първия момент бе взел за куполи, някога са били кожа или друга органична тъкан, но сега бяха метаморфозирали съобразно нуждите на скрития под повърхността паразит. Стори му се, че мярва някакво раздвижване там, но можеше да е плод на възбуденото му въображение, тъй като самалът би погълнал всеки пътник, дръзнал да посети царството му.
Можеше само да се надява, че водолазните костюми ще са достатъчна защита.
— Какво според вас е това? — попита Мелор.
Маскелин вдигна глава и го погледна.
— Гостоприемникът ли? Предполагам, че е бил човек. Или може би унмер.
Мелор кимна.
— Моряците са на същото мнение. Някои дори твърдят, че различават там лице.
Известно време наблюдаваха смълчано острова.
— Ако това ще ви успокои — заговори Маскелин, — съмнявам се, че мозъкът функционира както някога. Кой може да знае дали такъв мутант може да изпитва болка или разочарование? Може би като разплата за полученото паразитът предлага удоволствие. Дори екстаз. Човешкият мозък е в състояние да приеме какви ли не промени. Драконите също страдат от свои пристрастия и лудост. Не сме ли всички ние творения на един и същи космос?
— Не и когато нещо ни се налага.
Маскелин поклати глава.
— Винаги ни се налага нещо. Защо животът е толкова ненавиждан от вселената? Защо трябва съществуванието ни да е безкрайна битка с ентропията? Природата се носи по петите ни и разплита гоблена на живота със същата скорост, с която ние го плетем. — Стана, разпери ръце и се провикна: — Волята на вселената е воля на пространството, а пространството има едно-едничко намерение. Да постигне равновесие, като всяка друга вълна. — Отпусна се бавно на столчето. — Времето продължава да се забавя, космосът не спира да се разширява, изтънява и хомогенизира. Не може да се сърдим на вакуума. Това ще е твърде… — Спря и се усмихна. — Нечестно. Истината е, че самият живот е неестествен. — Маскелин повдигна брадичка и посочи острова. — Вие виждате там същество, променено до неузнаваемост. Но може би паразитът го е доближил до естественото му състояние?
Мелор повдигна рамене.
— Вие възприемате природата различно от мен. Надявам се поне утре да сте по-предпазлив в действията си, отколкото сега в думите.
Маскелин се ухили.
— О, всичко това е само семантика и нищо повече. Това, което наричаме природа, всъщност воюва непрестанно с фундаменталната същност на вселената. Кажете ми, Мелор, кои от хората ви се предложиха за доброволци за утрешната ни разходка до пастта на чудовището?
— Всички освен един.
Маскелин повдигна вежди.
— И кой е той?
— Новият момък — ухили се Маскелин. — Както винаги ли да постъпя?
— Ама разбира се — отвърна Маскелин. — Човек трябва да се научи да преборва страховете си.
— Разбрано, капитане.
Тази нощ Маскелин не бе споходен от съновидения. Събуди се преди зазоряване и когато отиде при батисферата, там вече имаше неколцина моряци. С Мелор бяха още Спенратър, дълбоководен инженер специалист, и двайсет и една годишният страхливец, който се бе въздържал да участва доброволно в мисията. Казваше се Чарлз Пендрагон. Сега, когато момъкът бе осъзнал до какво е довело решението му, без съмнение щеше да побърза да запише името си в списъка при следващите експедиции. Ето с такива малки стъпки Маскелин бе превърнал сбирщината на борда в истински сплотен екипаж.