Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Грейнджър се бе изправял стотици пъти срещу хора, въоръжени с подобни оръдия — наемници, предлагащи услугите си на който може да плати. Пръв през вратата излезе мъж с големи рунтави вежди и свирепо лице с раздалечени очи. Лицето и ръцете му носеха ужасни белези от саламура, макар и не чак толкова прояли кожата, колкото тези на Грейнджър. Мъжът, който го следваше, бе висок над два метра, но слаб, с нервна физиономия и червеникави петна по лицето — или по рождение, или от изгаряне с някаква киселина.
Двамата се измъкнаха бавно на палубата, насочили дулата към лицето на Грейнджър.
— Пусни меча — каза високият.
— Пуснете пушките — отвърна Грейнджър.
— Не си толкоз бърз, друже — възрази високият.
— Вярно е, че не съм — съгласи се Грейнджър. — Но ние сме повече от вас.
Наемниците се захилиха. После, когато корабът се разклати и копията на Грейнджър се показаха от саламурената вода, лицата им се изкривиха от страх. Само след миг на палубата стояха осмина воини, всичките облечени със странната унмерска броня, която Грейнджър носеше под наметалото си, със стичаща се от тях отровна вода, потракващи с металните си ръкавици и ризници. И всеки държеше страховит меч като този, който бе насочил към наемниците Грейнджър.
Двамата наемници завъртяха изплашено пушките си.
— Какво е това? — попита по-високият. — Магия?
— Пуснете оръжията — повтори Грейнджър.
Но другият мъж се оказа непокорен. И когато едно от копията на Грейнджър внезапно се озова зад него и той чу стъпките му, се завъртя и гръмна с пушкалото. Екна оглушителен трясък, блесна светкавица. Миниатюрното гюле се удари в нагръдника на копието и се разпадна на множество осколки и дим. Фантомът се олюля и се подпря на фалшборда. Но след миг разтърси глава и се изправи.
Вторият наемник побърза да захвърли оръжието.
— Не искам да участвам в това. Оставете ме да си вървя.
Грейнджър се готвеше да нареди на магьосническия си отряд да свали оръжия и да го пусне, когато онзи, когото бяха уцелили, скочи напред и заби меча си дълбоко в гърба на стрелялия. Наемникът издаде ужасяващ вик и рухна в локва кръв, а през това време нападателят измъкна меча и се завъртя към втората жертва.
— Спри! — кресна Грейнджър.
Копието не му обърна внимание. Замахна хоризонтално и посече наемника през гърлото. Мъжът се улови за гръкляна и през пръстите му шурна кръв. Той падна на колене, издаде гъргорещ звук и рухна.
— Спрете! — викна Грейнджър. Опита се да пусне меча, но ръката му отказваше да разтвори пръсти. Вместо това — пак въпреки волята му — се вдигна нагоре. Грейнджър гледаше ужасѐн мечовото копие. То командваше това движение. То контролираше меча. И Грейнджър бе принуден да му се подчинява. Установи, че тялото му се извръща към Фалър, който стоеше с мъртвешки бяло лице, разкривено от ужас.
— Бягай — едва успя да произнесе Грейнджър. — Изчезвай!
Изпъшка, олюля се напред и замахна с меча. Не можеше да се спре. Отново се опита да захвърли оръжието. Пръстите му оставаха стиснати. Чу писъка на Фалър и изведнъж осъзна, че е забил оръжието в корема му. От раната на пулсации бликаше кръв. Фалър сграбчи безпомощно окървавеното острие. Грейнджър се разтресе конвулсивно и мечът се заби още по-надълбоко. Той нададе вик и — подсилван от енергобронята — повдигна стареца на върха на оръжието си. Тялото му сякаш бе перце, Грейнджър притежаваше нечовешка сила. Завъртя леко меча и запокити нещастника в морето.
Фалър цопна на десетина метра от кораба.
Грейнджър се извърна и се озова лице в лице с двойниците си. Осемте стояха срещу него, втренчили безжизнените си очи в неговите. Грейнджър си помисли, че вижда в тях някакво дивашко задоволство.
Един от фантомите внезапно пристъпи напред и призрачното му лице се озова на сантиметри от лицето на Грейнджър. Двойникът се пресегна, сложи лявата си ръка върху десницата на Грейнджър и след това я стисна, сякаш искаше да залепи пръстите му за дръжката.
Светът наоколо се разтърси.
В ушите на Грейнджър отекна рев и той изведнъж осъзна, че е заобиколен не от осем, а от много повече копия. Обърканото му съзнание ги усещаше, изправени на морското дъно под кораба — стотици, може би хиляди, под покривалото на саламурата. Нови и нови се появяваха с всеки удар на сърцето. Грейнджър усещаше, че съзнанието му се разтегля във всички посоки. Възприятията им, възприятието на цяла една армия, се опитваше да се побере в ума му и това бе твърде много, за да го понесе.